Българско Радио от Чикаго. Кликнете на плеъра по-долу. За да слушате с WinAmp кликнете ТУК!

сряда, 28 октомври 2009 г.

ЛИДЕР е проект на Първанов и Доган...


18.11.2009 Тази информация сегашният вътрешен министър получил преди няколко месеца, когато беше учредена партията на Христо Ковачки
Партия ЛИДЕР е съвместен проект на президента Георги Първанов и лидера на ДПС Ахмед Доган, заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в интервю за телевизия Pro.bg.
Тази информацията той получил преди няколко месеца, когато беше учредена партията на Христо Ковачки.
Според Цветанов, Първанов ще търси форма за влияние в политиката и след втория си мандат, който приключва след две години.
Затова вицепремиерът не изключва и в бъдеще сегашният държавен глава да мисли за създаването на своя партия.
Подобно мнение изрази преди дни и премиерът Бойко Борисов. "Президентът явно ще прави партия и ще се занимава с политика, а през двете години до края на мандата ще работи за новия си политически проект", прогнозира той.
Партия ЛИДЕР - Либерална инициатива за демократично европейско развитие, бе учредена през лятото на 2007 г. - преди местните избори през октомври.
За председател на партията бе избран Кънчо Филипов - изпълнителен директор на "Брикел", собственост на Христо Ковачки. Сред учредителите бяха собственици и мениджъри на над 20 компании от енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и строителството, свързвани с бизнесмена.
През ноември 2008 г. бе създадена коалиция "Напред" между ЛИДЕР, ВМРО и Земеделския народен съюз, с идея за участие в парламентарните избори т.г.
През април обаче коалицията се разпадна. На евровота и на парламентарните избори ЛИДЕР участва с коалиция с "Новото време".
На изборите за Народно събрание ЛИДЕР събра малко над 3% от гласовете и не успя да прескочи 4%-овата бариера за влизане в парламента.

Грешката на /п/Резидента


След австралийското турне Първанов като кенгуру надскочи сянката си
Бурята, която се завихря около държавния глава, беше предизвикана от самия него. Отделен въпрос е дали зад странната му позиция по отношение на върнатите посланици и зад абсурдната му защита на силно уязвимия експремиер Станишев не се крие нещо друго. Имам предвид добиващите плът слухове за създаване на нова политическа формация вляво, която трудно може да се осъществи без Първанов.
Така или иначе, за обществото е ясно, че изборите в Турция бяха тотално опорочени, а от посолството на България във Вашингтон са изчезнали изборни документи. Ясно е също, че Сергей Станишев е допуснал груби нарушения при работата си със секретни документи, пряко свързани с националната сигурност.
Затова Първанов не би трябвало да бъде изненадан от острата реакция на управляващите и на подкрепящите ги партии. Народът го е рекъл – каквото повикало, такова се обадило. Затова следващият логичен въпрос не е дали има обективни причини за реакциите срещу президента, а дали искането на процедура за отстраняването му /импийчмънт/, не е прекалено амбициозно.
Ами не е. Ако се спрем на искането на „Атака”, то се основава на нарушение на конституцията. Според член 98, /14/ „Президентът информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.” През 6-те години на върха на държавата Първанов не е изпълнил нито веднъж това свое задължение според справката, направена от председателката на парламента Цецка Цачева. Колкото до искането на ДСБ да се разгледа отново аферата „Петрол срещу храни”, като се изискат допълнителни документи от иракското правителство, то също е свързано с нарушение на конституцията, защото тя забранява външно финансиране на политическите партии в България. Името на БСП изплува преди години в проучването на ООН, а по онова време лидер на БСП беше Първанов.
Според член 103, /1/ на конституцията „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна или нарушение на Конституцията.” А според 103, /2/ „Обвинението се повдига по предложение на най-малко една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.”
По-нататък предложението постъпва в Конституционния съд и се разглежда в срок до един месец от внасянето.
Простата аритметика сочи, че ако бъдат единни, ГЕРБ, „Атака”, РЗС и „Синята коалиция” имат необходимото парламентарно мнозинство – при необходими 161 гласа те могат да разчитат на 162.
В конституционния съд положението е различно. Там решение могат да вземат минимум 9 съдии, като 7 от тях трябва да подкрепят искането за отстраняване. Като вземем предвид съотношението на силите в КС според квотния принцип, там искането за импийчмънт няма да мине.
Ще речете, защо тогава е цялата шумотевица?
Поне по две причини.
Първо, открай време Георги Първанов се държи не като президент, а като нечий резидент във властта. По линия на външната политика поведението му е като на резидент на Русия, по отношение на вътрешната – като на резидент на олигархията и на мутрите.
Второ, като отказа да се оттегли от поста си след разкритията за агентурното му минало, „Гоце” се превърна в котва за евроатлантическото плаване на България. Както се казваше навремето, Първанов е в състояние на полулегалност. Той не се крие, но почти никой в рамките на ЕС и САЩ не го търси.
По време на тройната коалиция Първанов на практика нямаше проблеми, защото и трите партии във властта имаха същите интереси и по отношение на Русия, и по отношение на мутрите и олигархията.
Сега има качествена промяна на обстановката и на условията за правене на политика. От тази гледна точка Първанов може би се опитва да спаси каквото може в защита на интересите, които е защитавал като /п/резидент. От своя страна управляващите и подкрепящите ги партии го перват превантивно през пръстите, за да знае докъде може да се простира. Да си има едно наум. И ми се струва, че точно така ще се заиграе премиерът Борисов.
Но каквото и да се случи през близките дни и седмици, е ясно, че тройната коалиция, в частност БСП плюс президента Първанов, са водили лоша за националната сигурност политика. Ясно е също, че без промяна на недъгавата конституция, или без нова конституция България трудно ще се впише като пълноценен член на ЕС.
Прецедентът е факт. Дано мнозинството се възползва умно от него.
Иван Ибришимов

ДАНС = организирана престъпност...


Инфантилното поведение на бившия премиер при боравенето с класифицирана информация не може да бъде свързано по никакъв начин с нещото, което вие нарекохте "доклад", което пък на свой ред не е доклад, не е и справка, а е един компот, който е крайно време да се каже защо е бил направен. Това заяви в предаването "Тази сутрин" на bTV Стефан Гамизов, сочен като една от причините имунитетът на Сергей Станишев да бъде поискан.

Той показа снимка на организаторите и босовете на организираната престъпност в България, насядали на една маса, като уточни: "За да не си мисли някой, че в България организираната престъпност е ей така, просто някакви хора. Част от тях аз ги разпознах, част от тях не мога да ги разпозная. Чакам статията в британския вестник, защото британските журналисти, освен всичко останало, са успели да подслушат разговора. Надявам се прокуратурата да не ги изпоарестува в България".

Единият от седящите на масата е един от шефовете на българските служби за сигурност, който във въпросния разговор се оказва, че е директен организатор на организираната престъпност в България, съобщи Гамизов. Той уточни, че става въпрос за един от шефовете на ДАНС , но не за Петко Сертов.

"Ето вижте ги героите, които разсипаха демокрацията в България, направиха децата на България проститутки по Западна Европа, успяха да накарат 2 милиона Българи да емигрират и до 2050 година, ако тези не бъдат спрени, ще убият един милион българи, под всякаква форма", отбеляза още Гамизов.

Той съобщи, че в британския вестник ще пише къде е правена тази снимка, ще пуснат и стенограма на разговора. Гамизов посочи един от мъжете на снимката и каза, че той изпращал постоянни поздравления на заместник-шефа или на шефа на службата за изключителните му геройства в АЕЦ "Белене", като казва "Ай, честито, сега фирмичките ни ще работят".

Писмо от любовницата...

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага… Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса. Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие. Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница. Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне. Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз. Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова? Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е \"верен\" от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката? Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен. Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище. Затова недей да ме мразиш, моля те. Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата.

вторник, 27 октомври 2009 г.

Друга версия на История Славяноболгарская.

Русия два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник Светослав през 968-971 година. Светослав избива безмилостно над 300 български болярски рода и обезглавява държавата по същия начин както я обезглавяват 10 века по-късно комунистите под руски контрол. Какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха може да прочетете тук:

Причините, довели до византийско-руския съюз против България, са анали­зирани нееднократно. Насочвайки внима­нието си към Киевска Рус, Никифор II Фока е ръководен от желанието да противопос­тави на България силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Ки­евска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския поли­тически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската армия присъства наемната варяго-руска дружина. Контактите меж­ду Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964) в Константинопол (955).

Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игоревич (964-972). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди от руско-норманската знат. Той се отнася насмешливо към верските възгледи на Олга, приемай­ки Христовото учение за религия на сла­бите.

Никифор Фока изпраща при Светослав, Калокир, син на протевона (управителя) на Херсонес. Този млад и амбициозен арис­тократ вече е бил с дипломатическа мисия при немския император Отон I. Сега Ни­кифор Фока му гласува още по-голямо доверие, като му дава и високата титла пат­риций. Чрез Калокир руският княз полу­чава 15 кентенария злато. Изчисленията показват, че сумата не е достатъчна за на­емна войска, по-голяма от три-четири хи­ляди души. Така е, защото византийското правителство вижда в княза не обикновен вожд на наемници, а политически партньор с по-широки характеристики. Златото е личен дар за княза, докато за войските му е предназначена плячката, която ще бъде придобита в България.

Светослав изненадващо дебаркира със своите ладии в Дунавската делта. Това ста­ва не в началото на лятото на 968 г., както често се твърди, а най-вероятно през ав­густ (Йоан Скилица). Лъв Дякон съобщава, че войските на киевския княз наброяват 60 хиляди души {без да се броят наемни­ците!), чието ядро е княжеската дружина от около 10 хиляди воини. Светослав води ог­ромни за времето си сили, използвайки зна­чителния демографски потенциал на рус­ките славянски племена.

Руското нападение е изненадващо за българите. Когато Светослав навлиза в Дунав, срещу него цар Петър изпраща 30-хилядна войска. Българите са разгромени от русите още в първото го­лямо сражение, а спасилите се от бойното поле се затварят зад яките стени на Дръстър. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар и на практика става неспособен да изпълнява функциите си на държавен глава. Той при­ема монашески сан и се оттегля в манас­тир. Само след няколко месеца царят чер­норизец умира (30 януари 970 г.). Така България губи опитен и обигран политик, койо независимо от своите грешки и сла­бости води държавните дела повече от че­тири десетилетия.

Последвалите действия водят до завла­дяването на част от североизточните бъл­гарски земи. Руският хронист твърди, че Светослав завзема 80 града по Дунава. Във всеки случай руското заво­евание все още не включва столицата Ве­лики Преслав. Независимо от болестта на цар Петър българското правителство по­не донякъде се съвзема от тежкия удар. Каква е съпротивата срещу нашествието е трудно да се каже, но според руската ле­топис именно по внушение на българите печенезите нахлуват в руските земи и бло­кират столицата Киев. Светослав е прину­ден да прекъсне победоносната си кампа­ния и да се върне бързо назад.

Неочакваното поражение на български­те сили във войната със Светослав прави силно впечатление в Константинопол. Никифор Фока е неприятно изненадан от бър­зото развитие на руско-българската вой­на, за която се е предвиждало да бъде дъл­га и изтощителна и за двете страни. Рязката промяна в ситуацията принуж­дава императора да търси сближение с българите. Византия няма достатъчно си­ли за война на север, доколкото през 968 г. действията срещу арабите са в апогея си, а в Южна Италия продължава конфлик­тът с немците. Сведенията за поредните българо-византийски контакти са лаконич­ни и противоречиви. Колко време отнемат тези преговори и какви са резултатите им, можем само да гадаем, но в някакъв вид старото приятелство поне в декларативен вид е възстановено. По същото време бо­лестта на цар Петър се влошава, той при­ема монашеството и не след дълго умира. Тогава византийското правителство позво­лява на неговите синове Борис и Роман да се завърнат във Велики Преслав. Ако империята наисти­на е виждала в Борис и Роман гаранция за запазването на мира, това се е дължало на желанието във Велики Преслав да доми­нират достатъчно познати политически си­ли и личности. В този смисъл и неопит­ността на Борис II очевидно е приемана като условие, че от българска страна няма да последват неприятни изненади. Възцаряването на Борис II не носи така нужната на страната стабилизация. Прекарал цели шест години (и то годините, в които се оформя като лич­ност!) във византийската столица, той на практика не познава ситуацията в страна­та си и вероятно лесно става зависим от противоборстващите групировки.

През лятото на 969 г. Светослав все още е в Киев, включително по време на смърт­та на неговата майка, княгинята и бъдеща светица Олга-Елена (11 юли с. г.). Преди кончината си Олга, подкрепяна от своите приближени, обсипва с упреци Светослав. Част от руската знат не одобрява авантю­ристичните походи, включително и този в България. Светослав обаче е непоколебим, той стига дотам да заяви, че не желае пове­че да управлява от Киев, а от Преславец -там била средата на неговата земя, т. е. на замисляната вече фантастична държава от Балтика до Византия. Князът представя завзетия български Преславец като истин­ски рай, където „се стичат всякакви бла­га: от гръцката земя злато, коприна, ви­на и различни плодове, от чехите и угри-те - сребро и коне, от Русия пък - кожи ивосък, мед и роби". Лъв Дякон свидетелства, че след нападението над България Светослав и приближените му „не искали да се връщат в страната си, но, възхитени от благо­денствието на тези земи, съвсем пренеб­регнали сключения договор с император Никифор и сметнали, че за тях е изгодно да останат и завладеят тази страна ". Воден от подобни намерения, Светослав се готви усилено за втория си поход, ко­ето отнема поне няколко месеца.

Завръщането в България е осъществе­но с привличането на допълнителни сили, включително нови групи наемници от Скандинавия. Според руския летописец съпротивата сега е много по-упорита. В за­вързалата се битка „българите започнали да надделяват ", което показва, че пре­славското правителство все пак не е така бездейно, както се приема обикновено. И този път численото надмощие и опитът на варяго-руските мъже на кървите си каз­ват думата, а българската войска отново е разгромена. Североизточната част на стра­ната, включително Дръстър и столицата Велики Преслав, попада под режим на рус­ка окупация. Това става в резултат на теж­ки боеве.

В определен момент двете страни стигат до спо­разумение, наложено от Светослав с гру­ба сила. По-късните събития показват, че Борис II запазва известна власт, а не само нейните символи и инсигнии. Споменава се за български части под руско командва­не, както и за крепости, оставащи под конт­рола на български градоначалници.

Темата за Светослав е използвана по-късно за примитивна про­паганда. Усилията на ред български граж­дански и военни историци да представят Светославовата агресия като начало на ве­ковната българо-руска(=сьветска) бойна дружба са неприкрито тенденциозни и от­кровено несъстоятелни. От своя страна до­ри и авторитетни руски (съветски) изсле­дователи не могат да преболедуват тради­ционното имперско мислене, твърдейки, че Светослав не искал да завладее България, а само тъй нужната на Киевска Рус Дунав­ска делта (?!) - при все че тя е неразделна част от същата тази държава България, към която князът има едва ли не най-приятелски намерения...Действията на Светослав са насочени срещу суверенна държава, която с нищо не му дава повод за война. Отначало те са свързани с грабеж и директна услуга за тре­та страна - Византия. Най-меко казано, то­ва е агресия и плен руски.

Когато повторно нахлу­ва в България, киевският княз вече има още по-опасни намерения. Мнимият съюз е ка­тегорично неравноправен. Борис II продъл­жава да резидира в столицата Велики Пре­слав, но в нея е разположен силен руски гарнизон. При това през пролетта на 971 г. Йоан Цимисхи среща българския цар във външния град на столицата, докато ук­репеният царски дворец явно още от 969 г. е в руски ръце. Обстоятелството, че през 971 г. Светослав е в Дръстър, съвсем не означава, че той едва ли не великодушно е отстъпил Преслав на цар Борис - може би в конкретната ситуация това е чисто стратегически ход. От друга страна, Дръстър не е просто една силна крепост, а представлява своего рода партнираща столица. Факт е, че през 971 г. Светослав в Дръстър екзекутира голям брой българ­ски боляри. ((според изворите 300!) - да си припомним какъв потрес предизвиква съ­общението на Григорий Цамблак за убийството на 100 видни българи от турците в 1393 г.). Това също ни навежда на мисълта, че съюзът е основан на факти­ческото заложничество на българския цар и най-видните личности от неговото об­кръжение. Светослав смята партньорството си с Борис II за временно. То му е необходимо до постигането на решителна победа над империята, която би открила перспектива за нови споразумения и реша­ване на вече открития български въпрос. Твърдението, че „Преславец" (някои уче­ни допускат, че става дума дори за Велики Преслав!) е средата на моята земя, показва княза „варяг″ във всеки случай не като български съюзник и радетел на сла­вянско братство, а като откровен завое­вател. Тези намерения на Светослав ста­ват още по-неприкрити след смъртта на Никифор II Фока, когато неговият приятел Калокир е още по-настойчив в намерени­ята си да завземе византийския трон с рус­ка помощ. Тоест Светослав разполага с об­лечен в някаква легитимна форма мотив да завладее България, обещана му от Калокир като бъдещ византийски василевс. Така от агресор, окупатор и тираничен съюзник на Борис II киевският княз съв­сем естествено започва да се превръща, ако използваме емоционалния език на стари­те автори, в чужд поробител.

Водейки голяма и разноплеменна ар­мия, през пролетта на 970 г. Светослав нахлува в Източна Тракия. Варда Склир увлича нападателите в засада и им нанася тежко поражение. Византийският успех остава неоползотворен поради въс­танието на Варда Фока в Мала Азия. Склир с част от войските е изтеглен от европейската част, за да се сражава про­тив узурпатора. Руските набези са подно­вени, а оставеният начело на византийс­ките войски в Тракия магистър Йоан Куркуа не се оказва на висота. Съпротива оказват и българските власти в онези земи, които не са под режим на пряка рус­ка окупация. Известен е случаят с Плов­див - градът отказва да се подчини на Све­тослав, след което е атакуван и превзет. Разправата с непокорните се изразява в жестоки репресии (хиляди хора са наби­ти на кол) и разрушаване на града. През достатъчно отдалечената 1114 г., когато Анна Комнина заедно с баща си импера­тор Алексий I Комнин посещава Пловдив, този някога голям и хубав град все още не се е съвзел от разрушенията на таврите и скитите (т. е. русите) в старо време. Самоувереността на Светослав и хората му става все по-силна, което при­нуждава император Йоан Цимисхи сам да се заеме с отблъскването на руската зап­лаха.

В края на март византийската армия, во­дена от самия император, потегля към Ве­лики Преслав. Ромеите, които винаги са се бояли от влизането в дебрите на Балкана (включително няколко години по-рано при Никифор II Фока), сега необезпокоявано преминават източните старопланински проходи. ромеите са допуснати, а може би и дори водени по опасните планински пъти­ща от българи, доверили се на деклараци­ите на императора че идва като съюзник християнин срещу езичниците руси. Явно такова е било и поведението на българите на юг от Балкана, където армията на Цимисхи се движи свободно, без да се налага да превзема български крепости.

Армията на Цимисхи достига Велики Преслав на 12 април 971 г. Ако вярваме на Лъв Дякон, русите наистина са изнена­дани, сред тях дори настъпва суматоха. Най-вероятното обяснение е, че те са раз­читали да бъдат известени за ромейското придвижване от българите. Това обаче не става, а руското командване е лишено отнепосредствена информация за конкретна­та военна кампания. Въпреки това пред стените на Велики Преслав се завързва ожесточена битка. Руската пехота търпи големи загуби и е принудена да побегне зад стените на българската столица.Калокир, който по това време е в Преслав, панически заминава за Дръстър, може би за да повика Светослав с главните сили. На 13 април с помощта на стенобойни маши­ни и стълби калените войници на Цимис­хи проникват в града. Те овладяват външ­ния град, а руският воевода Свенкел (Свенелд) се затваря във вътрешната крепост. Русите се съпротивляват ожесточено и находчиво, устройвайки клопки на напа­дателите. Тогава в крепостта са хвърлени запалителни вещества (вероятно гръцки огън), с което по-нататъшната отбрана ста­ва невъзможна. Свенкел с оцелелите си войници успява да си пробие път и да побегне към Дръстър.

Във външния град на българската столица Йоан Цимисхи открива Борис II, с когото той разговаря като с господар на българи­те. Царят е заедно със съпругата си и две­те си невръстни деца. Царят по­лучава приятелски уверения, че ромеите идват като съюзници и че за тях врагове са единствено русите. Реалната власт на Бо­рис II обаче не е възстановена, а царската съкровищница е поставена под разпореж­дането на императора. Фактически Борис се превръща от руски в ромейски почетен пленник и заложник за поведението на бъл­гарската знат.

На 23 април (Гергьовден) Цимисхи е край Дръстър, пред чиито стени според Лъв Дякон го очаква 60-хилядната руска войска. Кървавата битка завършва с теж­ко поражение за русите. Оцелелите се ук­риват в здравата дунавска крепост, а Ци­мисхи изгражда укрепения си лагер на ед­на височина (може би дн. Меджиди табия). Скоро пристига и огненосният ви­зантийски флот, което въодушевява роме­ите и носи униние в руския лагер. Ладии­те веднага са скрити в подножието на кре­постните стени. Светослав попада в пъл­на блокада, за която не е подготвен. В Дръстър няма дори достатъчно хранител­ни припаси. Византийско-руските схват­ки пред Дръстър продължават близо три месеца, при което силите на Светослав се топят от ден на ден. На свой ред Цимисхи засилва армията си, призовавайки пред Дръстър гарнизоните, оставени преди то­ва в другите крепости в района. Светос­лав прави дързък нощен излаз, за да се снабди с припаси, но постепенно над ар­мията му надвисва сянката на глада. Не помагат нито опитите за създаване на соб­ствена конница (слабото място в руската военна тактика), нито езическите жерт­воприношения и екзекутирането на подо­зираните в измяна български боляри. Лъв Дякон споменава и за човешки жертвоп­риношения с български младенци (бебе­та).

Битката, решила изхода на ця­лата война, е на 21 юли 971 г. Русите да­ват много жертви, а храбрецът Анемас (покръстен арабски принц) успява да рани тежко в рамото самия княз.След тежкото поражение русите се съг­ласяват на преговори. Условията на дого­вора отразяват пълната византийска побе­да - киевският княз се заклева да бъде съ­юзник на империята, като декларира отка­за си от претенции към Херсонската тема (Крим) и България. На русите великодуш­но е позволено да се оттеглят в родината, като са снабдени с хранителни припаси.

Скоро русите потеглят по обратния път към Киев, но се налага да пре-зимуват при устието на Днепър. През про­летта на 972 г. Светослав се опитва да про­дължи пътя си, но при Днепърските праго­ве (т. е. северно от днешния гр. Запоро-жие, Украйна) попада в печенежка засада. Тук князът намира своята гибел, а от чере­па му по заповед на печенежкия каган Куря е изработена обкована със сребро чаша - свидетелство за близостта на печенежки-те вярвания до онези на старите българи.

Цар Борис II е официално развен­чан, като му е заповядано да снеме цар­ските знаци (тиара, багреница, червени бо-туши и пр.), което става на специална це­ремония в императорския дворец. Борис получава високата титла „магистър", до­като за Роман не се споменава нищо спе­циално. Двамата братя остават под особен надзор, продължил до бягството им през 978 г. Така от византийска гледна точка България престава да съществува като су­веренна държава, а административното й преустройства трябва да я превърне (пър­вите стъпки в тази посока са вече направе­ни) в неразделна част от византийската им­перска територия.

понеделник, 26 октомври 2009 г.

неделя, 25 октомври 2009 г.

Изявление на Сергей Дмитриевич Сатанишев, русский болгарин за инесения доклад от ДАНС

Мамчета, аз немножко обосрался, даклад бил многа апасен, в даклад маи министри, май брат ГеоргиЙ (тоже истинский балгарин) били изабличени как правят сваи далавери и аз - ката брат - решил да скатае даклад, да пастъпи хитра, ама неща са прецакали, Бойка меня хванал па бели гащи и сега аз трябва бяга, иначе Бойка меня бие шут в гыз и аз права в пандиз. Таваришч Путин, атваряй Кремал, аз бяга, носи многа пари и доноси... Рапарт даден!

Вижте как ние българите разбираме пазарната икономика...

събота, 24 октомври 2009 г.

Цитат на седмицата

“Познавачът флиртува на плажа с момичето с най-светлата кожа — тя има още отпуск пред себе си.”

Марчело Мастрояни

Френският посланик попита дали наказателният кодекс е писан от обвиняемите

24 Октомври 2009, в. Дневник

Посланикът на Франция в София Етиен дьо Понсен реторично попита днес в интервю за БНТ дали българският Наказателен кодекс не е писан от обвиняемите и дали правата на престъпния контингент не са прекалено защитени. "Наказателният кодекс на България е много благоприятен за наказаните, ние се питахме дали той не е бил изготвен от тях, от хора, които са до такава степен защитени, че след като в пресата избухват афери те стават следствени и после нищо не се случва", каза френският дипломат.
По думите му фактът, че такива хора не получават обвинение и присъда, а напротив - биват оправдани, прави положението бедствено.
Все пак според дьо Понсен политическата воля за промяна у управляващите се вижда, но все още не е ясно дали тя ще е достатъчна, за да стане реалност.
Посланикът на Франция изрази безпокойство от ставащото във Висшия съдебен съвет, защото то "показва, че на най-високо равнище съществуват сериозни проблеми." Сигнал за това, че нещата и там се подобряват, по думите му, е фактът, че тези казуси стават известни на обществото.

Интервюто на Етиен дьо Понсен е по повод негов текст, публикуван на блога му:
"Бих искал да споделя с вас впечатлението ми от една сцена, на която присъствах и която е част от българското всекидневие, пише авторът на текста. Излизайки пеш от един голям софийски хотел, попаднах лице в лице с пристигащ, впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини, германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните, за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези
коли бяха с особени номера от рода на С за София 000 и още нещо.
От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки, ръце зад саката. После слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета. Дължината на полите им явно не беше първата им грижа. Накрая с телефон на ухото и с отпусната походка слезе охраняваният човек. Не го познавах. Цялата тази компания влезе в хотела, като бодигардовете взеха позицията на стрелци в хола, както се казваше, по време на моята военна служба.
Държа да уточня, че не ставаше в никакъв случай въпрос за официален кортеж или охрана. За един миг при преминаването на тази гледка помислих, че се намирам в иракска афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде може да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но, не, бях в България, страна членка на ЕС от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде."

петък, 23 октомври 2009 г.

Има нещо гнило в България


Два факта от нашето ежедневие, илюстриращи нагледно драматичния срив в ценностния статус, липсата на всякакви задръжки и нравствената уродливост на обществото ни.

Първият: бургаският бизнесмен Стоян Стоянов е отвлечен и убит заради имотен спор за някакви си пършиви два декара и половина. При това – забележете – не става дума за злоупотреба или неизпълнение на задължения от негова страна. Става дума за това, че си позволил да откаже да ги купи.

Поръчители на убийството са Галин Костов - бивш съдия от Окръжния съд във Варна, и Станислав Михайлов, бивш изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания. Съдия и висш държавен чиновник. Та те наели съответните мутри, които пък наели съответните изпълнители на мокри поръчки. След което взели да се ослушват с плащането и когато единият от реалните убийци - Манол Хаджиев, започнал твърде настойчиво да си търси полагащите му се за свършеното 30 000 евро, двамата държавни ВИП-персони решили казуса, като разпоредили и той да бъде убит.

Вторият: Трима полицаи от областната дирекция на МВР Разград, командировани на морето, извършили блудствени действия с малолетна. Въпросното момиче било избягало от къщи и се обърнало към тях за помощ, защото някакво момче се опитало да я изнасили. Вместо да получи помощ, била заведена в бунгалото на полицаите, които извършили блудствени действия с нея, като на всичкото отгоре заснели сексуалните си подвизи с камерите на моблините си телефони.

Тук просто няма нужда от коментар. Когато съдия поръчва убийство, а помолени за помощ полицаи водят обърналото се към тях малолетно момиче да го чукат в бунгалото си, вече е ясно едно: не живеем в държава. Живеем в джунгла, където вече нищо няма значение – и всичко, буквално всичко е възможно. И може би думата не е точна: не живеем, гнием. И се чудим защо отвсякъде дъхти на гнило в нещото, което някога наричахме родина.

Едвин Сугарев

Задържаха прокурор с 23 хил лв. подкуп...


23.10.2009

Освен арестуваният Георги Велков, в ареста е и бизнесменът Илиян Михайлов, който е бил посредник при предаването на парите

Прокурорът от Плевен Георги Велков от Окръжната прокуратура в града е задържан с подкуп от 23 хил. лева, са съобщили за БТА източници от прокуратурата. Информацията е потвърдена и от зам.-градският прокурор на София Роман Василев. Освен Велков, в ареста е и бизнесменът Илиян Михайлов, който е бил посредник при предаването на подкупа.Парите са взети от трето лице, чието име засега не се съобщава. Сигналът до органите на властта е подаден от граждани.Велков и Михайлов са задържани при съвместна акция на МВР, ДАНС и Софийската градска прокуратура.

Информационна агенция "Фокус" припомня подобни случаи:

13 октомври 2009 г.
Съдията от Окръжния съд в Кюстендил Юри Маринов е заловен с подкуп от 24 хил. лева, за да реши в полза на строителна фирма дело за ревизионен акт на стойност 100 хил. лева. Парите са открити в дома му.

19 декември 2007 г.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Ангел Дончев е арестуван при получаване на подкуп от 20 хил. евро. Дончев е изнудвал прокурор от провинцията, а подкупът, с белязани банкноти, му е бил даден от друг прокурор. Повод на изнудването е проверка, която Дончев е водел срещу районния прокурор. Изнудваният прокурор от Районна прокуратура Сливница Емил Милев подава сигнал до главния прокурор Борис Велчев. На 27 декември Висшият съдебен съвет (ВСС) с пълно единодушие реши да отстрани Ангел Дончев от работа.

12 февруари 2007 г.
Димитър Викентиев, бивш зам.-районен прокурор на Оряхово, е задържан и подведен под отговорност по обвинение за подкуп. Седмица след като е задържан, магистратът е освободен срещу гаранция от 5000 лв. от Софийския апелативен съд. На 25 юни 2008 г. делото срещу Викентиев е отложено безсрочно. Съдът реши, че делото трябва да бъде преразпределено от друг съдийски състав, заради продължителен отпуск на съдията, който е гледал делото преди това.

6 април 2007 г.
Прокурорите Боян Тошев и Георги Манасиев и варненският бизнесмен Владислав Марчев
са задържани за взимане и даване на подкуп. Обвиненията са, че варненският прокурор Георги Мансиев е дал сумата от 1500 евро на софийския си колега Боян Тошев от Върховната касационна прокуратура, за да му съдейства да бъде назначен за шеф на Районната прокуратура във Варна.

По-късно по случая е задържан и бизнесменът Владислав Марчев, за когото се знае, че е бил посредник между двамата прокурори.

29 март 2006 г.
Зам.-директорът на Окръжната следствена служба в Перник Росица Ангелова и следователят от същата служба Елена Борисова са задържани при акция на НСБОП след получаване на белязани 7000 лева. Прокуратурата повдига обвинение срещу двете за вземане на подкуп за упражняване на неправомерно влияние при вземането на решение от длъжностно лице. На 29 януари 2008 г. Софийски градски съд ги призна за виновни.


сряда, 21 октомври 2009 г.

Българският Съд прахосал 5 млн. евро за негодна информационна система

5 милионa евро са прахосани в българските съдилища за компютърен софтуер, който се оказва напълно неизползваем. Години наред различни международни програми са дарявали пари, за да си изгради съдебната власт единна информационна система, но повечето от закупените софтуерни продукти са некачествени и несъвместими един с друг. Затова работата трябва да започне отначало.

Това са констатациите на екипа от независими експерти, който направи оценка на IT системите в съдилищата .
Докладът им бе представен вчера пред Висшия съдебен съвет, който го прие "за сведение".
Тепърва ще се решава как ще се преодолее проблемът и дали да бъде сезирана прокуратурата за това прахосничество.
Докладът на специалистите бе съсредоточен основно върху 10 милиона евро, отпуснати по програма ФАР за компютъризация на съдилищата. Проектът стартира още през 2002 г., като 5 млн. евро са за компютри, а другите 5 млн. - за софтуер. Изхарчената за информационната система сума обаче е по-голяма, тъй като някои съдилища са доплащали и от собствения си бюджет.
В доклада най-сериозни са критиките за продуктите, внедрени след търгове на Министерството на правосъдието с пари от ФАР. Изчисленията на експертите показват, че на "Хюлет Пакард", "Индекс" и Сименс" са платени общо над 4.9 млн. евро. Големите търгове бяха направени между 2002 г. и 2005 г., когато министър беше Антон Станков.
Целта на компютъризацията бе да ускори и облекчи работата на съда. Става дума за внедряване на системи, които съдилищата използват за управление на делата - например да определят на случаен принцип кой магистрат да поеме даден казус, което вече е задължително според закона за съдебната власт.
Специалистите са установили, че в момента са въведени две различни системи, по които съдилищата издават справки за свидетелства за съдимост. Едната е изградена с пари от ФАР, наложена е с решение на Висшия съдебен съвет, но според експертите има доста дефекти.
Тя ползва остаряла база данни от ГРАО, не запаметява вярно информация, бърка местожителство с местораждане и изготвя различни справки за един и същ човек в зависимост как е въведен - по ЕГН или по местораждане. Другата система, която дава по-добри резултати, е избрана с конкурс, но не е призната от ВСС.
"Повечето от реализациите са осъществявани, без да се проверят на място конкретните нужди на всеки съд. Авторите на софтуера никога не са работили в съда, а нагаждането на системите към практиката е било оставяно на самите съдилища, които от своя страна пък не разбират от тези технологии", е изводът на експертите. В договорите, които са сключвани между компютърните фирми и съдилищата, в повечето случаи липсват клаузи, които да задължават фирмите да развиват системите и да ги поправят. Основният извод на експертите е, че лошите резултати са факт при централизираното финансиране на създаването на IT системи.
Системата, за която са похарчени около 5 млн. евро, няма как да бъде пригодена и към Единната информационна система за противодействие на престъпността, която тепърва ще се изгражда. Нейното бъдеще ще бъде затруднено и от факта, че на този етап технологичният синхрон между МВР, МО, МФ, следствието, правосъдното министерство, съда, прокуратурата и НСИ е невъзможен.
Освен програма ФАР основен донор на съдебната власт за създаването на информационни системи е и Американската агенция за международно развитие (USAID), която наля доста средства и в прокуратурата. Там проверка за харченето на парите още не е правена, но според експерти вероятно резултатът ще е същият.

събота, 17 октомври 2009 г.

вторник, 13 октомври 2009 г.

Писмото на Давид Черни до Славчо Атанасов..

Уважаеми господин Кмете,Със съжаление научих, че вестта за моето посещение Ви е наскърбила и Вие сте ме обявили за персона нон грата в управлявания от Вас град. Искрено се надявам, че пловдивчани са достигнали до такава степен на безпроблемно съществуване и живеят така хармонично и охолно, че едниственият им проблем в живота им е черният парцал, който съм сложил в багажа си.
Всъщност, аз идвам в Пловдив, да внеса яснота в така коментирания казус. И да дам някои предложения, които ще ни помогнат да преодолеем недоразуменията. Очевидно това, което Вие нарекохте „турски кенеф" е наскърбило Вашите патриотични чувства. Не съм имал точно такава цел, но вече е късно да обяснявам какво съм искал да кажа. По-важното е как да излезем от тази ситуация.
Имам чувството, че Вас и вашите съграждани е обидило най-вече изображението на дупката на тоалетната, която при повече фантазии маже да се свърже с т.н. анално отверстие. Несъмнено това отверстие и дупката на тоалетната са свързани в една система. За съжаление късно се усетих, че в страни, където доминира символно истинската мъжественост, дупката като ентропичен елемент обижда гражданите.
Затова имам едно предложение. Отткрих в интернет един интересен паметник - това, което пловдивчани наричат „Рендето". Разсъждавайки защо с Ваше съгласие е вдигнато „Рендето", а сте против „Дупката" и „Парцала" стигнах до извода, че обяснението е във фалическата същност на пластиката, издигната на Вашата улица.
Готов съм, ако ми я предоставите, да я демонтирам,пренеса до Брюксел за моя сметка и да я издигна отново на територията на Европарламента. Така европейците ще се досетят, че истинският символ на българщината трябва да стърчи нагоре - като устремен към небето здрав пенис. Ако на някои не му е ясно, ще закача най-отгоре и Вашият трибагреник. Какъв по-добър символ на Вашата красива страна от един корав пенис, или както разбрах, че му викате „хуй". Единственото, което ще си позволя да направя от естетическа гледна точка е малко да го сплесна.
С уважение: Давид Черни

петък, 9 октомври 2009 г.

Колко малко му трябва на човек..


Ето един пример.. Соня Иванова от Враца.. представя се че е от София. 50 год. 2 деца. Съпруг. Любовник. Търси в Елмаз още топли чуффства.

Как описва себе си:
Otdavna lampata zagasna,za stotten pat celuvam te az zaspi.Dve oci v tamnoto problqsvat,moga li da zaspq,tova si ti!I skoro veche chte se samne,postoi pri men ti obraz mil,trevijno moe hubavo bezsanie za nishto az ne bih te zamenil!

Тя ли е написала тоя стих или го е преписала от някъде е неизвестно. Защото ако прочетете внимателно, автора е мъж. А кой знае, кой кой е в Елмаз?
Така или иначе- романтична Вагина. Или Вагин.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Един въпрос към Г-н Иво Инджев...

Разгледах наскоро подробно блока на Г-н Инджев http://ivo.bg/ и в голяма степен ми изхареса написаното от него, също и коментарите под написаното от него.
Никъде не видях обаче конкретно да е упомената партията за която е гласувал на последните избори например Г-н Инджев... Може би не съм догледал..
Г-н Инджев..мога ли да ви помоля да оповестите някъде или във вашия блог за кого гласувахте ?

събота, 3 октомври 2009 г.

Направи Добро. Помогни на някой да се усмихне.


Петък, 02 Октомври 2009
Днес светът отбелязва 11-ти по ред Международния ден на усмивката, предложен от американецът Харви Бол.

Той е и художникът на изображението, добило огромна известност по целия свят като "усмихващото се лице" или "смайли"-то.

Девизът на днешния ден е "Направи добро. Помогни на някой да се усмихне".

Харви Бол се е самопровъзгласил за международен посланик на щастието и е основал "Световната корпорация на усмивките", предложил е Международния ден на усмивката да бъде празнуван в първия петък на месец октомври, когато предвкусването на почивните дни предразполага духа към добро настроение.

Усмивки:
В един Винпром починал дегустатора, обявили конкурс за нов. Идва един пияница и му дават да пробва една ракия, отговаря:
- Дъбова бъчва, две години, подсилена с холандски спирт, на пазара е с етикет "Отлежала девет години"...
- Правилно.
Секретарката му дава втора чаша.
- Вино, пластмасов бидон, никакво грозде.
Шефът намигва на секретарката, тя му дава чаша с нейна урина...
- Блондинка, на 26 години, трети месец бременна. Ако не ме вземете на работа, ще кажа от кого е детето...

Професор изпитва свой студент, който не знае нищо. Накрая той му казва:
- Ако ми зададеш 3 въпроса, на които не успея да отговоря ще ти пиша 6.
- Добре. Първият ми въпрос е: Кое нещо е законно, но не е логично? Втори: Кое нещо е логочно, но не е законно? И последен въпрос: Кое нещо е незаконно и нелогично?
Мислил професорът, мислил и накрая написал отлична оценка на студента и го отпратил. После попитал кой от останалите ще отговори на тези въпроси. Станал друг студент и казал:
- Вие сте женен, а жена ви е по-млада от вас. Това е законно, но не е логично. Второ: Жена ви си има любовник. Това е незаконно, но е логично. И последно: На този любовник вие току-що писахте 6. Това е незаконно и нелогично.

Съдържанието по дати

Обяви в район Чикаго

За всички градове от цял свят по континенти кликнете ТУК!

Пълното съдържание по теми

Изберете по-долу темата, която ви интересува. Кликнете. Ще се отвори нов списък със заглавия на видеоклипове. Изберете отново. Кликнете. Ще се отвори видеоекран. Киното започва веднага. Не забравяйте да отворите MENU в долния десен ъгъл на екрана за още 15 видеоклипа.

Music
Interview
Humor
Най-доброто от световното кино
Animals
Find the Your LOVE!! East Europian Girls looking for love!
Сериозно и / или Грозно
Анимационни филми.Не само детски.
Неща, които може би ви интересуват...текстова информация.
Истински негодници




Long Distance

Безплатни застраховки в САЩ за деца и бременни жени.За контакти и информация на Български език тел.1 847 854 8156

Search Video or Music Alphabetically