Отдавна всички чуха, че много от Българите имали досиета в Държавна сигурност.
Отдавна всички тия с досиетата поясниха, че работели патриотично за Родината.
Отдавна се и разбра, че тези патриоти са били всъщност най-жалки доносници, които в качеството си на ваши семейни или не "Приятели", веднага след трапезата която са им спретвали си сядали над белия лист за да опишат и предадат това което са чули току що от приятел, любовница, съсед , колега или състудент.
С тези редове никак не упреквам репресивния апарат , т. нар. Държавна сигурност..
Въпросът ми е към Жертвите.. Към шпионираните.
Как пък никой от вас за толкова години не се случи да потърси сметка от своя Шпионин.
От една страна лошата Държавна сигурност.
От друга, патриотите/доносниците , които работели за Родината.
(От най-низшия домоуправител или доброволен сътрудник до най-известния журналист, заместник министър или президент..)
Господи, колко сте много!!
А вие жертвите, които четете това...
В този сайт поглеждат ежедневно над 10 000 Българи.
Само не ми казвай ти, който четеш страхливо това, че това не се отнася именно до теб. Правя бас на стойност един зелен Американски долар или лев Български (мога да направя облога и на 1000, и със сигурност ще спечеля..).
Че под тези редове отново няма да има реакция от всичките 10 000 ежедневни посетители (сеирджий) на този сайт. Един от тях вчера ни обвини, че даже и ни се плаща за този сайт, че ни се плаща, за да му изпускаме Парата, както той се изрази.
На него и на всички казвам: Докато има овци, все ще има кой да ги стриже.
Очаквам да чуя, че някой Българин е потърсил сметка на Коритаровци или други доносници съсипали житието му.
Очаквам и да загубя облога който ви предложих.
Очаквам и да видя коментар под този мой постинг.
Стоян Динев
САЩ
PS
Но разбирам колко графоманско е всичко..
Ще изпратя този постинг в Блога на Иво Инджев ТУК.
Неговата (на Инджев) реакция или липсата на такава блестящо ще каже какво исках да кажа.
Важното е графомания да пада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Поставете свой коментар тук: