неделя, 25 януари 2009 г.

Миг поезия. Таня Цветанова

Може би...
само очите още пазят топлината
по-силни от участта
в която тялото
заключено понася
своята чупливост
беззащитно и голо пред
студените пръсти на вятъра
когато не галят птиците
а сковават мислите им
скитащи във въздуха

прагът отдавна осъмва самотно
остарял от липсата на огън
изброил всички крачки
в обратна посока
родил тишината ти
надвиснала над топлата вечеря
сред ехото на делника
не искащо да си тръгне
от тъгата ти
толкова дълго живяла със теб


а е рано
толкова е рано
да замръкват спомените
по зелените краища на облаците
Петербург е страхотно място
за любов
както и да повярваш
че слънцето се къпе във очите ти

Не можеш да бъдаш всяка жена!


онзи шал от кашмир
притопля с цвета си
единствено когато
през прзореца се усмихва
дъждът
който е мъж
плачещ от липсата ти
и капките извират от сърцето му
не заслужава тези обикновени думи
това чувство
но всичко е така наредено
дори многоточията на безсънието ти

Каква е цената на късче небе,
което да докоснеш със ръцете си?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поставете свой коментар тук: