Бриджит Бардо срещу Клаудия Кардинале

Лошите момичета понякога получават нелоши шамари...

Notice: Don`t forget to click MENU at upper right corner on the screen to see all 15 clips!

"Клаудия е като котка, която се оставя да я галят на канапето в хола. Само че внимавайте - мигновено може да се превърне в тигрица и да разкъса ръката на укротителя", предупреждава Висконти след първия си филм със сицилианката от Тунис. После я взима за главната женска роля в "Гепардът" с Ален Делон. Клаудия Кардинале не пропуска да благодари на режисьора и за шанса да влезе в голямото кино, и за уроците по "фатален поглед" - с вирната брадичка и строго събрани вежди.
В автобиографията си "Моите звезди" (ИК "Колибри") тя разказва за още интересни срещи - например с Бриджит Бардо, която се страхува да влезе в кална битка с нея, макар и само за пред камерите на "Петролотърсачките". Клаудия е потресена, когато вместо Бриджит вижда срещу себе си мъж с руса перука. Категорично отказва да се боричка с дубльора на Бардо и влиза в дълги преговори, за да излезе от смешното положение.
С другата френска звезда - Белмондо, веднага намират общ език. Умират си да замерят с кускус гостите на приемите след премиерите. Ухажват я Марчело Мастрояни и Виторио Гасман, но Клаудия е непреклонна. Няма време за романтични преживявания, а и не я влече - едва 16-годишна е изнасилена и задълго губи доверчивостта си. Доста млада се омъжва без желание за продуцента си Франко Кристалди и едва на 33 се влюбва в единствения мъж, който не я иска - режисьорът Паскуале Скуитиери. Междувременно славата на Кардинале расте, въпреки че за 200 филма не показва повече от гол гръб в прословутата еротична сцена с Хенри Фонда в "Имало едно време на Запад". Всички знаят, че си пада малко моралитска и инат. Дори Марлон Брандо е принуден да се откаже. Устоях му, а говорят, че и Джеймс Дийн не е успял, хвали се Клаудия. От холивудското й приключение остава и споменът за Рита Хейуърт, която й казва над чашката с уиски: "Аз също бях красива".
***С черните си, но при все това меки очи, с "кадифения поглед", който е запазена марка на латинските любовници, Мастрояни притежаваше всичко необходимо, за да се хареса. И се харесваше. Добротата му, смес от женска чувствителност и мъжка сила, деликатността, красотата и сдържаността му бяха все препоръки в негова полза. Той също ме харесваше. Но аз все си повтарях, че е от породата актьори, които неизменно се влюбват в екранните си партньорки. Надушвах опасност. И колкото повече ме ухажваше, толкова повече го избягвах. Атмосферата помежду ни беше в услуга на сценария - долавяха се напрежение и мнителност. По време на грима той пускаше нежна музика и ме гледаше, а аз се извръщах настрани. Упорството ми просто го влудяваше.
Приятелят му Болонини страдаше заради него. Спомням си как се разтревожи една вечер, когато Марчело изчезна. Помоли Томас Милиън, прекрасен кубински актьор, и мен самата да го издирим в града. Обиколихме много барове, преди най-после да го намерим облакътен и съвършено пиян в един от тях. Тогава Марчело ме представи с думите:
"Ей я на, усойницата!"
Едва го откъснахме от бара. Няколко дни по-късно на купона в хотела той ме покани на танц, за да ознаменуваме помирението си. Усещах, че се готви да ми се обясни в любов. Но колкото повече се разнежваше, толкова по-мнителна ставах. И този път се отскубнах от него, изгледах го в очите и го нарекох buffone (смешник) - дума, която Фелини щеше да използва в "Осем и половина"***

Click and visit Bulgarians in Europe , Bulgarians in USA , Bulgarians in Australia and New Zealand.