Страшни ли са Българските мутри?

Не. Не са страшни. Вижте във видеото тук колко са и хрисими.И жалки. Всеизвестните Братя Галеви... Един нестрашен журналист им слага някои въпроси. Мартин Карбовски.
Друга е темата , че министъра на МВР си приказва с тях по поводи, които той си знае.
Темата бе, че вас Българи , ако ви е страх от нещо, това си е ваш измислен страх. Пишете си по форумите и бройте стотинките за хляб и ракия или,ако искате задавайте въпроси, ако имате такива или, ако се сещате кому.



С кого си имаме работа..!

Героите на нашето време – от мутрите, през мултаците, та до генерали..

Сред богатите български бизнесмени има пъстра палитра от професии – от спортисти, през икономисти, та и до един генерал. След падането на комунизма някои спортисти развиха бизнес, белязан с престъпления като рекет, организиране на трафик на крадени коли, проституция, контрабанда. Привидно тези яки момчета се занимаваха с охрана и застраховане, а всъщност – с рекет.
От хората, свързани със спорта, които в днешно време са част от елита, особено интересен е случаят на сегашния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, който през 2001 г. се раздели със своята голяма охранителна фирма “Ипон”, за да отиде във високите етажи на властта. Той беше личен бодигард на комунистическия лидер Тодор Живков след падането на комунизма, както и на царят в изгнание Симеон ІІ по време на визитите му в България. Бившият бодигард и каратист получи генералско звание.

Българският феномен “борците”
От 1993 г. в речника на българите трайно навлезе новата дума – “мутри”, а думата “борец” получи ново значение. “Мутрите” се занимаваха с рекет и със събиране на дългове. Повечето от тези яки момчета бяха завършили спортните школи по борба. През 1992-1996 г. станаха много престрелки по улиците между “борците”, разрази се гангстерска война, станаха показни убийства на босове от подземния свят. Убити бяха основателят на охранителната фирма “ВИС” Васил Илиев, както и т. нар. Крушата, Иво Карамански, наричан Кръсника – това бяха все хора от подземния бизнес свят. Създадени бяха огромни бизнесимперии. Част от тях западнаха – например след убийството на Карамански, но други “акули” оцеляха. ВИС - една от групировките, които нашумяха с охранителната и застрахователната си дейност и неведнъж пълниха черните вестникарски хроники, вече е ориентирана предимно в сферата на търговията, спорта и развлекателния бизнес, пише “24 часа” в анализа “ВИС - спецове по търговия и кино”. “Мутрите” се насочиха към легализиране на бизнеса си. През март 1995 г. Илия Павлов - шеф на "Мултигруп" - голяма бизнесимперия, обвинявана в пране на пари и контрабанда – публикува статия във в. "Дума", с която призова "гущерът да отреже опашката си". Последва легализиране на бизнеса на “борците”. Самият Илия Павлов – бивш борец, чиято първа съпруга е дъщеря на генерал от българските тайни служби, днес е обявен за най-богатия българин, чийто бизнес е за над 2 500 000 000 лева (сп. “Кой”).

Илия Павлов – възход и падение на най-богатия българин
Илия Павлов също е бивш борец. Той искаше да трансформира ченческият бизнес в легален. “Мултигруп” – неговата небезизвестна фирма, се превърна в олицетворение на “борческата мафия”, “мултак” стана нарицателно. През май 1995 Илия Павлов – босът на “мултигруп” публикува статия във в. “Дума”, в която препоръча гущерът да отреже опашката си…
Дейността на боса на Ем Джи корпорейшън Илия Павлов може да бъде наречена хроника на една предизвестена смърт поради огромното му богатство от 1,5 милиарда долара в малка и опустошена от икономическа криза България. Бившият борец се е оженил за дъщерята на български генерал от тайните служби. След развода с генералската дъщеря Павлов винаги е имал персонал от високите редове на бившата комунистическа номеклатура и членове на тайните служби от времето на комунизма.
Фирмата на Павлов с Мултигруп – най-небезизвестната му компания – огромна бизнесимперия, бе обвинявана в пране на пари и контрабанда, според данните на доклад от Германската федерална разузнавателна служба и някои публикации в българските и чуждите медии. Тя е била създадена със 180 млн. долара – пари, взети от външния държавен дълг – първоначална сума, получуена от структури, контролирани главно от Андерй Луканов – бивш премиер след падането на комунизам, убит през 1996 г, заяви бившия депутат Едвин Сугарев пред Българското национално радио на 8 март след убийството на Павлов. Проблемът бе, че Мултигруп успя много бързо да се освободи от тази зависимост. Илия Павлов беше човекът, който трансформира бандите от борци от чисто рекетьорски структури в икономически групи, смята Сугарев.
Всички коментатори подчертаха, че Павлов бе убит един ден, след неговите свидетелски показания за убийството на Луканов. Журналисти цитираха кавгата между Павлов и Луканов в Москва, 2 дни преди убийството на Луканов. “Момче, аз те създадох и аз мога да те унищожа”, е казал Луканов. Отговорът на Павлов бил: “Не забравяй, че аз карам влака.”
Вътрешното министерство е абсолютно безсилно пред организираната престъпност и висши офицери признаха това след убийството на Илия Павлов. На 11 март в. “Дневник”, “Новинар” и “Дума” цитираха ген. Бойко Борисов, който каза, че “в момента има 6-7 воюващи групи в България и те са въоръжени и ще започнат да се стрелят едни други рано или късно”. Левият в. “Дума” писа на първата си страница, че има 8000 въоръжени бандити по улиците, добавяйки, че държавата е в опасност поради убийствата. Вестникът цитира също Борисов, който каза, че престъпността в България е много добре организирана и трудна за борба. Без коментар за обикновения българин, който страда вече 13 години мъчителен български преход към ценностите на западната демокрация и към законите на свободна пазарна икономика.

Гангстерската война през 2002 г.
През 2002 г. станаха много показни убийства. Част от коментарите бяха, че едни престъпници убиват други. Но другото обяснение е, че става дума за повторение на гангстерската война и има ренесанс на “борците” и “мутрите”. В интервю за в. “24 часа” ( 20 август 2002) писателят Христо Калчев, най-четеният български автор, който издаде десетки романи за българския престъпен свят, коментира: “По върховете на бившите застрахователни дружества ВИС, СИК, ТИМ, Аполо и Болкан, Зора инс и пр. са истинските големи престъпници в тази държава.”.

Случаят с бодигарда Бойко Борисов
Бойко Борисов е чисто български феномен. Той е каратист, пожарникар, проспериращ бизнесмен, който заряза бизнеса и влезе в политиката. Той е политикът с най-висок рейтинг, който през ноември 2002 г. призова социологическите агенции да не го включват при измерване на социологическите рейтинги, защото неговият висок рейтинг му създавал проблеми. През април той има рекордните 90 % одобрение, а през юни – 80 %. “Високият рейтинг на Бойко Борисов – подкрепа за твърдата ръка”, коментира през август 2002 в. “24 часа”. През декември 2002 той стана “Мъж на годината” в класацията на сп. “Клуб М”. Генералът е и новият български секс-символ. “Героят на нашето време е 185 см, 92 кг, лъха на мускули. Скоро ще стана не 43 г., но българките, които гледат замечтано подире му, са между 16 и 66-годишни”, пише за него в. “Сега” (май 2002 г.). Журналистка от в. “Дума” (16 октомври 2002) го описва още по-образно – “вечно брадясал мъж с тежък поглед, масивна долна челюст с вид на младия дон Корлеоне”.
Фирмата “Ипон” на Борисов беше сред проспериращите в охранителния бизнес, който в България е станал символ на мафията. След като той реши да се впусне в политиката, медиите го запитаха трите фирми, в които участва заедно с Румен Николов-Пашата от бившата застрахователна фирма “СИК”, която бе символ на рекета. “Моята съвест е чиста, защото не съм влизал в непринципни съдружия”, каза Борисов. Цялата мрежа от фирми обаче подсказва, че едва ли целта на създаването им е било само подпомагането на спорта карате, коментира през септември 2001 в. “Капитал” в статия “Царят прати бодигарда си в МВР.”
Високият рейтинг на ген. Борисов, който е една блестяща PR кампания, не може да скрие гафовете на бившия бодигард. Първият е, че престъпността не само не намалява, но се и увеличава. През 2001 г. по негови изказвания бандитите в държавата били 4000 души – хора, опасни с по няколко висящи дела, но после бройката бе намалена до 2787 по незнайни причини. Тези хора всъщност били без контрол заради съдебната власт. Причината за престъпността била не полицията, която прибирала престъпниците “на топло”, а съдебната система. Според Бойко Борисов образът на врага в борбата с престъпността е съдебната система. “Ние ги ловим, те ги пускат”, е неговият рефрен пред медиите. През 2002 г. няколко пъти той се изказа обидно за съдебната власт. Стигна се дотам, че Висшият съдебен съвет го порица. През септември 2002 в интервю във в. “Сега” той заяви, че МВР може да оказва натиск на адвокатите, защитаващи клиенти в Страсбург. А през октомври 2002 г. медиите публикуваха малка информация, за декларацията на ген. Борисов, дадена след срещата му в парламента с неправителствени правозащитни организации, с която той се е извини на адвокатите и съдиите, за които се беше изказа обидно.

Голям гаф на ген. Борисов е предложението му да се въведат изходни визи за българите, за да се контролира трафика с нелегални емигранти в Западна Европа. В. “Сега” веднага направи аналогия с времето на комунистическия режим на Тодор Живков, когато МВР контролираше българските граждани в техните задгранични пътувания. Друг гаф е, че през 2001 г. конкубинката на Борисов Цветелина стана шеф на СИ Банк. Точно тази банка беше наричана преди това “банката на кръга “Олимп”, тъй като неин шеф беше Славчо Христов - приятел на тогавашния премиер Иван Костов. “Банката на "Олимп" прокара мост и към семейството на новия премиер”, коментира в. “Капитал”.

Прави впечатление, че за ген. Бойко Борисов в българския печат има много малко критични статии. През декември 2001 г. опозиционният в. “Демокрация” написа, че Бойко Борисов има фалшива фабрика за цигари заедно с бизнесмена от “ВИС” Емил Райков.
“Проститутка омаскари Бойко Борисов по държавното радио”, писа в. “Сега” на 24 октомври 2002, цитирайки твърдения на проституиращо момиче, че генералът има влияние в този бизнес и обирал парите. МВР в Пловдив коментира, че това е атака от екс -служители на полицията. “В България трябва да влязат строги демократични принципи, вместо шоу-елементи на застаряващи бойци по карате”, прозвуча в ефира на Мюнхенското радио констатация на немска журналистка, препечатана от в. “Сега” през ноември 2002 г.
Електронните медии показват поне 1 репортаж минимално, а в много случаи и по 2-3 с кадри с Бойко Борисов и то до такава степен, че през февруари 2003 вътрешният министър го призова да не се занимава с несвойствени за длъжността му дейности – ходене по модни ревюта, детски градини и пр. Всъщност имиджът на бившия бодигард е продукт на перфектен PR.

Философията на чалгата
Имиджът на герой на днешното време като Бойко Борисов има своето научно обяснение. Според социалния антрополог Харалан Александров, консултант в Института за отношения между хората, необходимостта от герои принизява обществото до предмодерните времена. Капацитетът на нашите организации и общности е много нисък и за да се върши добре работата, на помощ идва фантазията за избавителя (в. “Сега”, февруари 2003).
През периода 1995-2000 г. Александров изследва 30 представители на законния и сенчестия бизнес за цената на успеха, предприемачество и социална промяна. Сред обобщенията му четем, че част от успелите предприемачи, особено онези, които не са подбирали средства и които се движат по ръба на закона, са достигнали до своеобразна българска версия на идеологията на социалния дарвинизъм. Тя постулира, че човешкото общество не е нищо повече от продължение на джунглата, и функционера според законите на борбата за оцеляване, при която успяват най-жизнените и адаптивни екземпляри.
“Имаш ли парички, обичан си от всички”, “Искам сто мерцедеса да имам, сто години да ги карам”, се пее в популярните през последните години чалга песни (български аналог на турборок, новокомпонирана музика). “Да допуснеш да попаднеш в плен на тези истини за света, е нещастие за всеки - това означава да абдикираш от авторството върху живота си и да се превърнеш в герой от чалга. За предприемача, чиято професия е да провокира установените вкусове и потребности, да разпознава и създава нови и да печели от това, да приеме версията на чалгата е същинска катастрофа. Нашето изследване обаче показва опасна близост между вярванията, изповядвани от мнозинството предприемачи, и истините, възпяти от чалгата”, обобщава Харалан Александров.