ИВО СИРОМАХОВ: Медиите са инкубатори на глупостта

ИНТЕРВЮТА - сп. ROUGE, юли 2010

За показните акции на МВР: МВР трябва да се финансира от бюджета за култура, защото напоследък произвежда повече филми, отколкото всички български режисьори накуп. Всеки ден вадят нов хит - „Октопод”, „Наглите”, „Факирите”. И измислят невероятни заглавия! Подозирам, че в полицията са наели сценарист, който да ражда имената на акциите. Но най-интересното тепърва предстои. Боя се, че скоро ще почнем да гледаме сериала „Оправданите” – една история с предвидим горчив финал.

За кризата и секса: Финансовата криза влияе стимулиращо на секса. Като нямаш пари за кино или ресторант, единственото забавление ти остава секса. Затова бедните народи имат няколко пъти по-висока раждаемост от богатите. Лошото е, че бедността озлобява хората и сексът вероятно ще става все по-брутален.
Във времена на криза държавата спешно трябва да узакони проституцията. Този отрасъл може да бъде сериозен източник на приходи в хазната. Нека да обложат проститутките с патентен данък, ДДС, осигуровки, да имат задължителна застраховка „гражданска отговорност”, ако случайно причинят вреди и сърбежи на някой клиент. В крайна сметка проституцията е професия твърде сходна с политиката. Не е честно едните да плащат данъци, а другите – не. Дянков, не се мотай, а действай!

За българското Черноморие: На българското Черноморие почиват хората, които нямат пари за истинско море. Някога имахме разкошни плажове, но сега те се превърнаха в паметник на българската простотия и лакомия. Не знам кой нормален човек би дал пари, за да се затвори през отпуската си в бетонен бункер и по цял ден да слуша песента на багерите и фадромите. Аз ако искам да гледам бетон, няма да ида в Слънчев бряг, а ще ида в „Люлин”. Там поне са останали някакви дръвчета и тревички.
Преди години обичах да ходя в Синеморец – там беше девствено, чисто, диво. Плажовете не бяха заринати с фасове и найлонови торбички. Сега и там вече е ад – вдигнаха огромни бетонни тучове, мръсотията заля всичко.
Много е тъжно, защото тези процеси са необратими. Черноморието ни е изгубено завинаги.

„Сексът и градът” vs. „Сексът и мъжът”: България е аграрна страна и затова сюжетите у нас се въртят предимно около секса и селото. Напоследък сексът се превърна в най-краткия път за придобиване на софийско гражданство. Стотици достъпни момичета от селски произход мечтаят да покажат циците си на цяла България, да ги дават „пу тиливизура” и да забръмчат около заможните чичко-паричковци в нощните клубове. Курвалъкът вече не е нещо срамно и недостойно, а е пример за подражание. За да успееш в живота, не е важно да можеш нещо, важното е да изглеждаш добре. Затова най-често срещаните двойки са фолкпевица и футболист. Тя не може да пее (освен на плейбек), той не може да играе футбол, но иначе като ги гледаш – хубавички, хващат окото и добре стоят по кориците на списанията.

За водещите водещи: Нивото на телевизиите е много ниско, липсата на вкус и професионализъм е потресаваща. На зрителите постоянно се сервират някакви полуфабрикати, някакви недонаправени предавания.
Няма подготвени хора за водещи, затова в ефир се появяват някакви странни същества, чийто интелект не надвишава умствените способности на един минзухар. Счита се например, че щом една жена има хубава външност, тя става за телевизионна водеща. Наистина, приятно е да видя красива жена на екрана, но когато си отвори устата, започвам да мечтая за времената на нямото кино.
Медиите се превръщат в инкубатори на глупостта. Те пускат пред камерите всякакви тъпанари, а после продуцентите излизат и казват на зрителите: „видяхте ли, това сте вие!”. Сори, пичове, ама сте се объркали генерално. Това не сме ние, това сте си вие.

За рекламните стратегии: Почти всички реклами, произведени в България, са изключително тъпи. Според някои това се дължи на климата, особеното географско положение и тежкото историческо наследство, но според мен се дължи най-вече на глупостта на българските копирайтъри. В рекламните агенции цари тежка безпросветност и скудоумие. Е, има и изключения, разбира се, като моя братовчед Иван Киров – Тоби, но една птичка пролет не прави.
Не мога да разбера защо в повечето български реклами лирическият герой е някакъв олигофрен, който се пули, издава нечленоразделни звуци и очевидно се нуждае от психатрична помощ. Към такива хора ли е насочено търговското послание? Или според сценаристите всички потребители са идиоти?
Когато пуснат реклами, зрителите сменят канала. Защото не искат да гледат глупости. По света не е така. Например рекламните спотове, които се излъчват по време на Супербоула, са по-голямо зрелище от самия мач. Компаниите понякога правят специални реклами само за Супербоула, а цената за излъчване на един 30-секунден клип стига до 3 милиона долара!
И това събитие се превръща в нещо като неофициален конкурс за най-добра реклама. Как мислиш, ако ти предложат такова шоу, дали ще смениш канала по време на рекламната пауза?...

За Facebook: Фейсбук не е нищо повече от електронен вариант на някогашните лексикони, които попълвахме в трети-четвърти клас. Тече река Амур - обичам те сладур, приятелството е ваза, в която не цъфти омраза, любовта е кат копейка – звънне, дрънне и офейка…
Не знам защо го наричат социална мрежа. Няма нищо социално във фейсбук. А приложенията от типа на ферми, аквариуми, виж кое животно си, виж кой зеленчук си, миришат ли ти краката - са крайно дебилни.
Във фейсбук приятели няма, там всички са сеирджии.
От друга страна тази мрежа дава и някои добри възможности. Аз лично също имам акаунт и го използвам, за да популяризирам чрез него текстовете си.

За чужденците в България: От проекта „Добре дошъл в България”, който направихме в шоуто, научих много неща не само за чужденците, но и за нас, българите. Направи ми впечатление, че чужденците в България са щастливи, а българите в България са нещастни. Това е така, защото чужденците са възпитани да бъдат щастливи, постоянно да търсят основания да се чувстват добре. А българите са свикнали да са нещастни, да се чувстват прецакани, все някой друг да им е виновен. Когато чужденецът се провали, той търси причината. Когато българинът се провали, търси оправдание.
Питате ме кога България ще има тъмнокож президент. Цветът на кожата няма значение. Важното е какви качества притежаваш. Барак Обама е преди всичко изключителна личност, голям лидер, какво значение има, че е тъмнокож? Ние все се хвалим, че българите не били расисти, но питали ли сте се защо например в българската армия няма нито един офицер от цигански или турски произход? Нали и те са български граждани? Как да се интегрират тези хора, като ги отхвърляме отвсякъде? И не е ли това расизъм?

За книгите: Книгите са много важна част от живота ми. Научих се да чета, когато бях четиригодишен и дори имаше един период, в който прекарвах повече време в света на книгите, отколкото в реалността. Усещането е страхотно!
Книгите дават онова „възпитание на чувствата”, което много помага в живота. Удоволствието от добрата литература не може да се сравни с нищо.
Представата ми за добре прекаран уикенд е да полегна на дивана (или на някой шезлонг край морето) и да прочета 2-3 хубави книги. Така си почивам най-добре.
Често чувам разни мрънкания от „загрижени общественици”, че днешните деца не четяли. Ами как да четат, като родителите им не четат? Откъде да видят, от кого да вземат пример? Любовта към книгите трябва да се запали, някой трябва да те вдъхнови. Моите синове например обичат книгите и то не защото някой им е натяквал: „Пенчо бре, чети!”, а защото са видели, че родителите им четат много, говорят си за книги и така у децата се заражда любопитството към литературата. Освен страстен читател, аз съм и автор на няколко книги. И за моя радост, аз и Захари Карабашлиев сме най-продаваните български автори през последните години. Не е нескромно да го кажа, защото е факт.
Неуспелите писатели постоянно хленчат, че държавата трябвало да спонсорира българската литература, да има дотации и т.н. Това е срамно. Откъде-накъде данъкоплатците ще финансират глупостите им? Ако пишеш талантливо, хората купуват книгите ти и не ти трябват държавни пари. А ако си некадърен, никаква субсидия не може да те спаси.