Комунисти

Що за хора са Българските журналисти?
Взимам повод от следната сценка, описана в излезлия вече в нета утрешен брой на в. “Новинар”. Там е разказано как журналистка от в. “Шоу” предложила на Иван Костов да му направи... свирка в кулоарите на парламента. Влязла да прави интервю със Стефан Софиянски, но кой знае защо хукнала да преследва Костов. Ето ги цитатите: "Заради вас напуснах българската журналистика, след като дадохте интервю в "Нощен труд" и признахте, че сте учил за летец в Украйна. Кои са вашите кукловоди от Русия? За 10 години ме вкарахте в психиатрия и мен, и сестра ми. Казахте, че хората в България са предатели. А сега искате ли да ви направя свирка?"

Както и да е, извели я били двама охранители от НСО.

Но какво прозира зад тази, на пръв поглед, любопитна случка?

Първо – в жълтите вестници работят откачени хора. Може да сме го подозирали, но вече е доказано. Не зная на вас как ви се струва, но според мен нормален човек, който се има за журналист, няма да крещи истерично, доколкото разбирам от написаното, насред парламента. Тук оставям на страна факта, че жълтите вестници са сред най-четените както и това, че голям процент от писанията в тях са измислици. Но е очевидно, че там няма абсолютно никаква цедка дори за психическото състояние на журналистите, а какво остава за професионален, образователен, морален и прочие ценз.

Това е само акцент, разбира се.

Но тази жена някой я е взел на работа. Друг й е издал журналистическа карта. Трети я е пуснал да влезе в българския парламент и четвърти се е съгласил да й даде интервю. Очевидно е, че няма никаква пречка за всеки луд да стане журналист. Кой се крие зад имената във вестниците, никой не знае.
Според мен е крайно време да започне масиран обществен дебат за състоянието на българската журналистика. От това какви хора се кичат с доверието да ни представят ставащото до това какви са медиите в България. Защото и онзи ден четох в нета, че Европейската комисия написала в последния си доклад, че българската преса е зависима от икономически интереси. И всички знаем, защото е обществена тайна как главни редактори или издатели се наговарят с влиятелни хора и срещу незнайно какви облаги им правят смазваща за аудиторията си реклама. Може би на тези медийни шефове им трябват психически лабилни хора, които да изпълняват безропотно поръчки?!
Не зная дали преходът в България е свършил, но ми се струва, че в българската преса дори още не е започнал.

Бел. Ред. Видеото по-долу няма нужда и от коментар. Много думи за да не се каже нищо. Нито дума за щастливите и гладни кубинци или за масовите бягства в посока Маями. На вниманието ви Къдринка Къдринова- типична Бг журналистка.