Взривове край София

Вижте и ВИДЕОТО по-долу...

НЕ ЗНАЯТ, НЕ КАЗВАТ, НЕ МОГАТ ДА СЕ СПРАВЯТ!

Това беше отговорът на мой колега от Българското национално радио на въпроса ми : Какво става там?!
Историята
Българско време 6:30 сутринта. Кротко си работя на компютъра и слушам сутрешния блок на БНР. Чувам гръм. В първия момент не разбирам - от радиото ли е, някъде в Торонто ли съм го чула...? Водещият съобщава, че някъде гърми, не се знае какво и къде точно, но в София ясно се чува. Започват обаждания на изплашени граждани не само от столицата , но и от мястото на събитието – Челопечeне. Разбирам, че там гърмят боеприпаси на военен склад, носи се гъст облак, въздухът се нагнетява с въглероден оксид, азотен диоксид, някакви сини прахови частици...Не съм специалист, цитирам. Сините прахови частици, казаха специалистите, не са прецедент и не са опасни. Хората от потърпевшия район разказваха в ефир, че прозорците са им счупени, хвърчат врати, някъде покрив. Затвориха летището, защото там имаше паднали осколки. В момента на писане на материала самолетите литнаха. Мнението на хората е, че работещите там са реагирали бързо и са се справили със ситуацията добре. Министър Петър Мутафчиев си свършил добре работата. За да се избегнат инциденти, сряха и електричеството в района на взривовете.
Информацията
Официалната дойде два часа по-късно. Журналистите правеха всичко, за да получат информация, бързо бяха на мястото на събитието, което беше отцепено от военната полиция и милицията. Гледах кадрите по БТВ и асоциирах с кадрите от военните действия в Ирак. Оказа се, че премиерът Сергей Станишев е бил рано информиран, към мястото на събитието - склада на бригада “Логистика” в Челопечeне, тръгнали всички “отговорни” лица. Няма да изреждам тук всички министерства, подминистерства, разни органи и организацийки, някои от които за първи път чувах. / Толкова много служби и службички!!!/. За мен беше логично и важно началникът на Генералния щаб на Българската армия да каже нещо – гърмяха техни складове. И той каза: “Не мога да стигна до мястото, не ме пуска полицията!” Тове е ген. Златан Стойков. По-късно говореше пред камерите така, като че ли е имало бойно учение и нищо повече. Мълча дълго като комунист на разпит и министърът на отбраната Николай Цонев.
Един от първите пристигнали беше столичния кмет Бойко Борисов. Звучеше ядосан, защото не е получил информация от Военното министирство. Набираше автобуси и евакуираше хората. Стана ясно, че няма опасност за въздуха, замериха го в София – чист беше. Евакуираха хора от Челопечане, Нови Искър, Бутунец...
Складът
Дълго не се знаеше какво има там. Какво гърми. Всички гадаеха. Разбра се, че няма жертви. Охранителите пенсионери са успели да се спасят.По-късно стана ясно, че е трябвало да закрият този злополучен склад на 1 юни тази година.
Ето и съдържанието на склада, а вие сами си направете извода какво е било наоколо: стрелкови боеприпаси – 96 т /тона/, ръчни гранати – 52 т, изстрели за гранатомет ПГ - 7 - 210 т, 23 мм изстрели - 75 т, 76,2 мм изстрели - 48 т, 85 мм изстрели - 252 т, 100 мм изстрели - 21 т, 115 мм изстрели - 17 т, 122 мм изстрели - 83 т, 125 мм изстрели - 94 т, 152 мм изстрели - 211 т, реактивни дълбочинни бомби - 20 т, бойни заряди - 23 т, взриватели - 204 т, пиротехнически средства - 68 т, други взривни вещества - 20 т.
И всичко това гърмя и още гърми /днес е 3 юни часът е 2:00 торонтовско време/. Чу се, че това място – складовата база и земята там, е доста апетитно парче за продажба, а е известно, че Военното министерство разпродаде доста такива бази. Оказа се, че такива складове в страната има още много – без да им е правена инвентаризация, с мижава охрана на стари бивши военни, с трудно установима наличност, с неустановима възможност за евентуални кражби – щастие за престъпни групировки, не само родни.

Държавата
За пореден път НЕАДЕКВАТНА. Казвам го с болка, защото аз съм от хората, които не допускат лоша дума да се каже за България. Но това беше истината. Ситуацията се използваше и продължава и в момента да се използва за извличане на политически дивиденти от опозицията, за нападки. Като че ли това е най-важното, а не хората и отговорността към тях. Отново не се обединиха зад каузата в името на потърпевшите. Министър Емел Етем , оглавяваща Министерството на бедствието и авариите, упрекна кметовете, че не са готови за такива ситуации. И наистина кметицата на Челопечане не знаеше какво трябва да направи и всяваше допълнителна паника с възможна опасност от радиация, каквато нямаше и журналистите бързо успокоиха хората в страната.
В крайна сметка се създаде Кризисен щаб за регулиране на ситуацията.
Хората
Евакуирани, изплашени за здравето си, за домовете си, които бяха изоставили разбити и неохранявани. В момента поетапно ги връщат, защото “опасността е минимална”. Всички са уморени. Полицията е навсякъде, за да се избегне мародерство по домовете. Сапьорите вършат своята работа и ще продължат още няколко дни да разчистват не само населените места, но и нивите наоколо.
Причината
Тепърва ще се изяснява. Все още не могат да влязат в мястото на гърмежите експерти, които да се произнесат.Ще чакаме.
Вярата
В същото време в София хората се редят на опашка, за да се помолят пред иконите на Света Богородица, донесени от Троянския, Рилския и Бачковския манастир. Може би наистина имаме нужда от този всенароден молебен за закрила на българското семейство, след като без война българите са подложени на неочаквани гърмежи и постоянна неизвестност за своя живот, за съдбата си.

Това бяха телеграфно събитията от 3 юли 2008 година от България. Това ще остане и в историята. Като наука тя регистрира фактите. Друг е въпросът какво ще остане в душите на 50-те деца от близкия до взривовете хотел, на тези, събудени от грохота в близките села. И докато ги будят кошмари в бъдеще, те ще отварят интернета и ще търсят полети и сигурност зад граница. Въпреки политиката на държавата не само да ги задържи, но да върне и нас.
Докато слушах ме изумяваха няколко неща: мълчанието на АРМИЯТА, незнанието на АРМИЯТА, държанието на същата тази АРМИЯ /разбирай – нейното ръководство/ като в оня виц: Военна тайна – бомби нося! А тя е вече професионална, вече сме в НАТО.
Мислех и за колегите журналисти, които успокояваха от ефира хората, непрекъснато търсейки информация и получавайки я често с груб тон от другата страна на телефоните. Властта често забравя силата на четвъртата власт и факта, че тя не винаги е платена.
Мислех и за отзивите в чуждата преса. Дори не искам да ги чета. Знам какво ще пишат...
Епилог
След хаоса идва ред на изявата на политиците. Един по един излизат в ефир. Имат вече и програми: за оптимизиране на боеприпасите и за какво ли още не. След дъжд качулка, казва народът. Ама след бедствие на същия този народ - шанс за нова власт за някои, казвам аз. И се започна...

Стела Стефанова, Торонто



Бомбата над Хирошима 1945 год. ТУК.!