Лолита и Кмета от Горни Лом

Мартин Карбовски -Дарик Радио

Малката Мая от село Средогрив, Белоградчишко, днес е на 14 години. Тя е красива, от добро семейство, живяла в София преди 4 години, семейството й е бедно, но интегрирано и почтено. Малката Мая днес има един проблем. Преди време, когато е само на 11 години, неин учител я "представя" на кмета на съседното село Горни Лом Анжел Добричов по повод училищен празник. Мая учи в село Горни Лом и пътува всеки ден с бус от Средогрив до училището си. Ученичката получава награда от кмета - химикалка и книжка с приказки "Хиляда и една нощ". Дотук нещата са съвсем нормални. Но последните три години, докато Мая все още влиза в графата "малолетни", се случват неща пред очите на учители, съселяни и деца, които излизат от контрол. Събития без труп, в които сякаш няма престъпление.Кметът на Горни Лом Анжел незнайно защо твърде често пътува с буса на учениците между двете села. Негови съселяни казват - не излиза от училището - каква му е работата там - не знаем. При тези невинни разходки си позволява да държи ръката на Мая. Прави онези потупвания по бедрото на момичето, които са част от увертюрата и предложенията на зрелия мъж с не много възможности за секс. Държи се лукаво и не й признава директно щения. Но непрекъснато е с нея - купува й сокчета, вика я на срещи в кметството. Ако беше учител, никому нямаше да направи впечатление малко по-специалното му отношение към (примерно) любимата му ученичка. С узряването на Мая кметът става все по-смел - има целувки, пощипвания, дърпане за плитката - едно неразгадаемо поведение за нормален мъж на 45 години и на всичко отгоре и човек с власт.С времето кметът на Горни Лом сякаш явно се е изживял като герой на Елин ПелинПреди месец кани малката Мая на разходка по тъмно "за да й кажел нещо". Момичето днес осъзнава в какъв детски капан е влязла. Но все пак отива на срещата на края на селото (за което днес хората в селото я обвиняват!). Кметът й предлага разходка с училищния бус и когато тя не се съгласява, тръгва да я натиска и да я целува по корема. Днес Мая се срамува и не е ясно дали казва цялата истина. В същото време баща й Емил започва да я търси из селото с брат й и други съседи. Когато виждат буса на кмета, ядосаните съселяни спретват един лек бой върху мераклията, който се опитва да обясни, че е "нямало нищо".Бащата Емил е изумен. Той е разбрал последен за тази история, която се потвърждава и от ученици, и от хора от село Горни Лом. Той схваща бавно, че дъщеря му е била обект на сексуално насилие, което у нас се схваща като обикновено нахалство. Някои жени от Горни Лом са склонни да си харесват кмета и да обвиняват момичето, казват "всички ходят по чуждо, баби, но само някои ги хващат...". Същите жени сякаш забравят за възрастта на малката Мая. Типично за нас - сякаш никога няма да престанем да живеем на място, където жертвите се виновни за престъпленията.Бащата на Мая, Емил, веднага води дъщеря си на гинеколог. Мая все още е девствена. Емил обяснява, че не е от хората, които държат дъщеря им да се ожени млада и да е честна. Той просто иска, ако нещо се случва на дъщеря му, да й се случи с неин връстник. Не й се бърка в живота - но не може да приеме, че дъщеря му ще бъде подмамвана и натискана в края на селото и то не от който да е, а от дъртия кмет, по-голям от дъщеря му с 30 години. Мая казва честно "не го харесвам - просто той не ме оставя на мира".Днес Емил си търси правата. Малката Мая твърди, че няколко пъти е казала на палавия кмет да престане с игрите си. Семейството е подало и жалба до прокуратурата в Белоградчик. Прокуратурата в лицето на Б. Тончева му отговаря - няма основание за повдигане на обвинение поради липса на доказателства. Малката Мая отново е принудена да ходи на училище, където всички знаят за случката. Учителите и директорката на училището в Горни Лом се крият - подобаващо за случая. Чакат да мине бурята, за да могат отново да запознаят някое друго дете с палавия кмет. Съселяните от Горни Лом казват нещо просто - кметът хойка отдавна, просто не беше пипал момиче от махалата - защото, когато пипа българки, никой не смее да му се изрепчи, но като пипа децата от махалата - веднага си изяжда боя. Селяните наричат махалата, там където са омешани българи и цигани.Ненаказаният палавник също се крие вече втора седмица - ту е в Берковица, ту е в Крива Бара, взел си е отпуска. Ситуацията прилича на правителствена криза. Въпреки че всички знаят какъв им е кметът и говорят направо за неговите похождения - леко се и страхуват от него - той събирал билките, охлювите и бил много силен, имал и рода в полицията в Белоградчик.Бащата на Мая е потресен - дъщеря му е опипвана и насилена почти пред очите му. Престъпление няма. Заканва се с отмъщение. Смята да раздава сам правосъдието, което му липсва. Той, разбира се, няма да убие никого. И именно в това е проблемът - нещата остават така, сякаш никога не е имало проблем. А хората, обикновените, си казват - ето, във властта да си, ученички да галиш.Това е циничният генезис на политиката на трупове. Оттук нататък историята няма как да не продължи. Натрупването на напрежение, усещането не просто за дефицит на справедливост, а за вопиюща нужда от отмъщения прави такива истории опасни. На фона на всички истории с деца около нас днес ние отново сме склонни да обвиняваме малката Мая примерно за това, че има твърде големи гърди. Тя обаче е дете. Всеки ден баща й й натяква, че е правила "глупости". А тя просто е дете - обвинете детето, че е прилъгало кмета, за да стане ясно кой кого е пипал в тъмното. Направете го - защото в една такава история има проблем и той няма да се реши, ако продължим да се оправдаваме с липсата на доказателства.В тази история всъщност има два трупа. Единият труп е на малката Мая, която оттук нататък ще живее малко по-различно, ще очаква от мъжете проблеми и ще има име на разгонена от дете. Вторият труп е трупът на миришещото вече българско правосъдие, което, ако в София е проблем, то в провинцията е вече усещане за обреченост. Никой освен Агенцията за закрила на детето не се е погрижил да разбере какво мисли Мая, какво точно й се е случило, какво и защо плаши семейството й. Емил твърди, че седмица след подадената жалба няколко човека са идвали и са го заплашвали да си изтегли жалбата. Днес тя е оставена без последствия. Семейството на Емил има две възможности - да тръгне към големия град, където да избяга от събитията. Другият вариант, който бащата обмисля, не е законен - и е част от културата на вендетата. Но затова пък палавият кмет на Горни Лом има цяло училище с деца и момичета на ръба на съзряването. Той е опасният победител в една проста битова история без трупове. Която история обаче е част от ужасяващата вече политика на труповете - да се чака, докато някой някого застреля. След това - също нищо.

Кандидати за Кмет на кметство Горни Лом при последните избори
Цветан Еленков Цветков - Политическа партия "ПАРТИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ"
141 гласоподаватели -33.49%
Анжело Цветанов Добричов-Политическа партия "БЪЛГАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ" 280 гласоподаватели - 66.51%

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ – 02.06.2008Г. 02.06.2008
Във връзка с публикуваните в някои медии материали за действия и постъпки на кмета на Горни Лом Анжело Добричов, които са несъвместими с морала и поведението на гражданина, и най-вече на длъжностно лице, ОбС на БСП-Чупрене на 1 юни 2008г. на свое заседание сне подкрепата си за кмета на Горни Лом. Анжело Добричов не е бил и не е член на БСП или друга лява политическа формация.

Областен съвет на БСП Гр. Видин