Реалността. НеОптимистична теория за душевността на Българския народ

Социологът Иван Хаджийски допуснал празноти в Оптимистичната си теория...

От известно време по телевизиите върви реклама, в която участник в македонското освободително движение се пита за свобода ли са се били или за наденица. Рекламата кореспондира с друга, по-раншна, която слагаше знак на равенство между свободата и салама, перифразирайки най-свободния герой в световната литература - Дон Кихот. А неговата формула за свобода е, че се намира на върха на копието, защото "...сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мен ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен".

В този смисъл и наденицата, и саламът може да олицетворяват свободата, но това зависи от духа, с който им се наслаждаваш. А свободата, брат, както пееше "Джандема", е нещо относително...

И какъвто смисъл влага едно общество в понятието си за свобода, такава демокрация ще получи в резултат.

"Оптимистична теория за българския народ" бе нарекъл своето изследване първият български социолог Иван Хаджийски. Той бе стигнал до заключението, че Априлското въстание е било предизвикано не заради свободата, а заради невъзможността на отоманската държава да защити поданиците по българските земи от набезите на черкезите. Така българите са били на път да загубят всичко - собствеността, сигурността, живота си. Той я е нарекъл оптимистична, защото тези събития са довели българите до съзнанието, че не само могат да се съпротивяват, но трябва да направят своя държава, в която да се чувстват сигурни и свободни.

Според социологическите изследвания днес повече от половината българи (близо 55%) нямат доверие на полицията, че може да защити живота и собствеността им, а много по-голям е процентът на хората, които се определят като социално застрашени, особено след скока на инфлацията.

Във всички демоскопски изследвания на Евростат, откакто сме членове на ЕС, освен на дъното по доходи и стандарт на живот

българите неизменно се оказват и най-нещастната нация


в общността, както и най-големите песимисти спрямо собствената си държава. Нещо повече, от неотдавнашно проучване стана ясно, че българите вярват и се надяват повече на администрацията в Брюксел да им реши проблемите, отколкото на тукашните институции, които издържат с данъците си.

Не е ясно дали, ако ни беше съвременник, Иван Хаджийски би поддържал същата оптимистична теория, доколкото не личи желание у българите, въпреки че са първенци по недоволство, да се съпротивляват на това, от което недоволстват.

Ето няколко простички примера. Днес например фермерите протестират, но не заради нарушените им права и свободи (по ирония - от отговарящото за сектора в продължение на два управленски мандата Движение за права и свободи), а за парите, които правителството им е обещавало. Защо не протестираха, когато излязоха наяве гигантските далавери по САПАРД? Мнозина от тях вероятно са били много по-ощетени, когато са ги лишили от тези помощи, и ще бъдат още по-ощетени от спрените програми за селското стопанство.

През последните дни т.нар. отговорни институции охотно обясняват как да стигнем до морето по заобиколни шосета, защото главният път до Бургас е в ремонт. Десетки хиляди шофьори ругаеха при Петолъчката и край Слънчев бряг, блокирани в километрични опашки заради вечните летни ремонти. Години наред управляващите говореха за нови магистрали, но ситуацията почти не помръдваше. Докато се превърна в официално призната през тази година емблема за корупцията по най-високите етажи на властта.

Но на никого не му идва наум да потърси сметка

Със страшни ругатни гражданите се настаняват по бетонираните брегове на морето, прескачат бумтящи и прашни строежи, зариват се в мръсния пясък. Дразнят се, разбира се, но колцина подкрепиха неравната схватка на природозащитниците с управляващите?

Миналата седмица едно 18-годишно момче осъди общината заради травма, която е получило на непочистения и заледен площад в Пазарджик. И има пълното право да се чувства като победител над системата. Но вероятно ще преживее много случаи, от които ще разбере, че сегашната му победа е останала самотна и че примерът му не е послужил за евентуална промяна.

Стачката на учителите също беше добър повод за поука - най-вече за обществото, което не използва шанса за натиск, който поне да разклати затъналата образователна система и да подпомогне измъкването й от блатото. Но попитайте който и да било ученик в гимназията какви принципи стоят в основата на демокрацията. Няма да чуете отговора, че това е свободата, закрепена в правата на човека, които са залегнали в конституцията на всички демократични общества.

Гражданско образование е чуждо на българската система

Липсва и обществен интерес училищата да създават граждани. И под права у нас открай време се разбират предимно социални придобивки, а не например - че хората са равни пред законите, затова нарушаването им ги ощетява. Това положение чудесно обяснява впрочем защо българите предпочитат да вярват на ефимерните предизборни обещания за увеличаване на доходите в бъдеще, а не се бунтуват срещу злоупотребите с данъците им тук и сега, които ги ощетяват в пъти повече спрямо така и неслучващото се след избори "забогатяване".

Този доминиращ модел прави обрича всички на несвобода. Несвободните търпят корупцията, потребяват некачествени стоки и децата им получават лошо образование - достатъчни условия несвободата да се възпроизвежда заедно с бедността и безправието.

В началото на промените психиатър ми разказваше за анкета за класацията на ценностите в общественото съзнание. "Само един човек постави на първо място свободата и той беше луд", с горчивина констатира докторът. През 1997 г. изследване на "Алфа рисърч" показа, че българите поставят свободата на шесто място. Ако сега се повтори изследването, надали ще бъде много по-различно.

Във всички общества, дори и най-развитите, също има остри проблеми. Разликата е в това, че реално се търсят решения. А това се случва, защото гражданите им всеки ден отстояват правата си. Друг начин няма.