Щастлива Нова Година!

Желаем ви много здраве, късмет и любов през 2010 година!

Събудете се, Българи! От днес внимавайте какво пишете за Борисов по форумите, за да не дойдат онези с качулките у вас...

С дълбока тъга на сърцето съм длъжен да призная една от големите загуби на българското свободомислещо гражданско общество в битката за по-цивилизована и демократична българска държава.


ЗА -100, Против – 74, Въздържали се – 5 – ПРИЕМА СЕ

Днес, 22.12.2009г., НС прие последния законопроект за промяна на ЗЕС (Закон за електронните съобщения). Интересното в случая е, че ГЕРБ гласува утвърдително законопроект, който в предното правителство на тройната коалиция бе яростно атакауван от тях самите. БСП не успяха в 4 поредни опита да приемат тоталитарния закон, благодарение активността на малкото гражданско общество в България, но ГЕРБ след своя втори опит показа, че изобщо не се интересува от мнението на своите поданици и прие поправки, които са далеч по-милиционерски от предлаганите от БСП.
Това е нагледен пример за позьорщината и празните предизборни приказки на авторитарната партия, в която за съжаление хората все още виждат своя спасител.

ПОПРАВКИТЕ

С поправките в новия закон всички доставчици на мобилни и интернет услуги се задължават да пазят информация за личната кореспонденция на всеки техен клиент. Задължени са още така да предоставят ПОСТОЯНЕН достъп на служителите на МВР до своите бази от данни.

В закона се упоменава, че този достъп е свързан с целите за разкриване на престъпления, наказуеми с лишаване от свобода над две години, но на практика полицаите ще имат 24-часов достъп до личните ни данни, чрез така упоменатия в законопроекта "ИНТЕРФЕЙС".

Това бяха поправките, за които се бориха няколко граждански организации, но уви те не бяха уважени:

1. Достъпът до данни да е въз основа разкриване на тежки престъпления и/или защита на националната сигурност.
2. В закона да се упомене възможността всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.
3. Да има заложени компенсации за ощетения и явно упоменати наказания за служителя при злоупотреба със задържаните трафични данни.
СЪМНИТЕЛНА СИГУРНОСТ, ЗА СМЕТКА НА ЛИЧНАТА СВОБОДА
На всички е ясно, че българската полиция не е достатъчно ефективна и дисциплинирана, за да и се предоставят подобни правомощия. Най-вероятно ще има много следователи, изкушени от идеята да злоупотребат с властта, с която разполагат. Пазената информация спокойно ще се превърне в инструмент за контрол над неудобни бизнесмени, политически опоненти и граждански активисти.
Уж, последните поправки в закона се приемат, за да се осигури сигурност на гражданите - за да се пребори българската престъпност, която все повече комуникирала по интернет. Но не се отразява особено, че тя отново ще може това да го прави, пишейки съобщения по СКАЙП, чиито криптиран вариант на данните все още не е разбит от никоя организация или хакер в света.
Затова, хора, от утре внимавайте какво пишете за г-н Борисов по форумите, че нищо чудно да ви почукат на вратата качулатите ченгета от възроденото ГДБОП.

А сега да отдадем една минута мълчание за демокрацията в България (макар че имам съмнения дали изобщо някога сме имали такава).

Безимотният "цар" е ядосан

Под заглавие "Безимотният човек" германският вестник "Зюддойче Цайтунг" разказва как Симеон Втори, някогашният цар и след това премиер, засега е лишен от правото да ползва собствеността си.
Царят е ядосан и въпреки обичайната си дискретност този път не сдържа чувствата си. В декларация до българския парламент Симеон Втори отправя обвинения към депутатите, че действат в противоречие със закона и конституцията. "Не забравяйте, че живеем в 21 век, и че България е пълноправен член на Европейския, а не на Съветския съюз" - изтъква той.
Злоупотреба с властта?
Причината за този изблик е приетият с голямо мнозинство от парламента мораториум върху имотите на Симеон. Семейството му не е лишено от земите си, но може да ги ползва само ограничено в очакване правата на собственост да бъдат прегледани от парламента наново и да бъдат уредени в специален закон.
В случая става дума за временна кулминация в продължителната дискусия на тема дали осъщественото през отминалите 10 години връщане на земите на царя е в съответствие с нормативната уредба.
Историята води началото си още от 1887 г., когато дядото на Симеон Фердинанд е определен за български регент (така е в оригинала - бел.ред.).
С идването на власт на комунистите, през 1946 г. на 6-годишния тогава Симеон му се налага да напусне страната, а собствеността на семейството е национализирана - акт, който е обявен за противоконституционен през 1998 г.
Симеон и неговата сестра Мария-Луиза получават недвижимите си имоти обратно, стойността им се оценява на около 120 млн долара.
Става дума за двореца Враня с 98 хектара земя, както и за дворците Царска Бистрица и Ситняково, за 1 653 хектара гори, ловджийска хижа, къща в с. Баня и голям имот в София.
Още през 2006 г. обаче някои депутати посочват, че реституцията е извършена не по правилата.
Темата става източник на остри противоречия покрай впускането на Симеон в политическа дейност. През 2001 г. той е избран за министър-председател, през 2005 г. губи властта, но запазва влиянието си в тройната управляваща коалиция заедно със социалистите и ДПС.
Още тогава противниците му го упрекват, че се е възползвал от властта, за да се погрижи за наследството си.
Връщане към тъмното минало?
И сега Яне Янев, лидерът на една популистко-консервативна малка партия - вносител на проекта за мораториума - казва, че Симеон като премиер е вкарал в кабинета въпроса за реституцията в рамките на изключителен конфликт на интереси.
Янев определя стойността на царските имоти на 500 млн евро и отбелязва, че в кризисни времена държавата не може да си позволи да й отнемат този ресурс.
В декларация от миналата седмица Симеон подчертава, че парламентът не бива да се държи като народен съд.
"Едно от най-важните постижения на демокрацията е ненакърнимостта на частната собственост и равенството на правата и задълженията на българските граждани. Тяхното нарушение ни връща към най-тъмните периоди от историята ни" - отбелязва Симеон.
В следващите месеци случаят ще продължи да занимава интензивно българите - прогнозира Клаус Брил, автор на публикацията в "Зюддойче Цайтунг".

Топ 5 на най-големите хакери в историята

Имената Кевин Митник, Ейдриън Ламо, Джонатан Джеймс, Робърт Морис и Кевин Поулсън едва ли говорят нещо на повечето хора. Зад тях обаче се крият петте най-големи хакери в историята на компютърните технологии. Те са извършвали сериозни киберпрестъпления срещу могъщи корпорации и мултинационални компании като Майкрософт, Яху, в. Ню Йорк Таймс, НАСА и др. Някои от тях са го правили за пари, други – просто за забавление.
Кевин Митник - Името Митник и днес е синоним на хакер. Сред служителите на Департамента по сигурността на САЩ 43-годишният днес Митник все още е известен като “най-издирвания компютърен престъпник в американската история”. Неговите “подвизи” дори са увековечени в два холивудски филма – “Takedown” и “Freedom Downtime”. Кариерата си на хакер Митник започва с фалшифициране на перфокарта за автобусната мрежа на Лос Анджелис, която му осигурява безплатно пътуване. Първото му по-сериозно постижение е през 1980 г., когато успява да проникне в системата на компанията за компютри DEC (Digital Equipment Corporation) и да копира софтуера й.
Следва цяла поредица компютърни престъпления, сред които декодиране на телефонни мрежи, кражба на корпоративни тайни и пробив в системата на Агенцията за национална сигурност. ФБР успява да залови Митник след като прониква в дома му и намира в портфейла му няколко фалшиви лични карти.
Митник прекарва 5 години и 8 месеца в затвора и сега е примерен американски гражданин. В момента работи като консултант по сигурността и пише специализирана компютърна литература.
Ейдриън Ламо - По време на кариерата си като хакер Ламо успява да проникне в системите на сериозни организации като Ситигруп, Ню Йорк Таймс, Яху и Банк ъф Америка. При ударите си той използва интернет връзките в различни кафенета и библиотеки, което му спечелва прякора Бездомния хакер. Ламо става известен с умението си да открива грешките в системите за сигурност на различните компании и да се възползва от тях.
След като си свършва работата, той уведомява компаниите за тези грешки. Място сред най-големите киберпрестъпници в света Ламо си спечелва след като прониква в смятаната за изключително сигурна компютърна система на вестник Ню Йорк Таймс през февруари 2002 г. Заради това престъпление съдията му дава 6 месеца затвор, 2 години условна присъда и му нарежда да плати глоба в размер на 65 хиляди долара. Условната присъда на Ламо изтече през януари и сега той работи като лектор и журналист.
Джонатан Джеймс - На 16-годишна възраст Джонатан Джеймс се прочува като първия непълнолетен, изпратен в затвора заради хакерство. По-късно той признава, че се е занимавал с това, за да се забавлява и защото му харесвало предизвикателството. Джеймс успява да хакне потребителските имена и паролите за електронните пощи на служителите на Департамента по сигурността на САЩ. По този начин той получава възможността да чете строго секретни имейли и държавни тайни.
В списъка с постиженията на Джеймс е и проникването в компютърната система на НАСА през 1999 г., откъдето открадва софтуер на стойност 1,7 милиона долара. Заради това престъпление от НАСА се принуждават да изключат цялата си компютърна система, което коства на данъкоплатците 41 хиляди долара. Тъй като по време на извършване на престъплението Джонатан е непълнолетен, съдията му дава само 6 месеца затвор. В противен случай той е щял да лежи поне 10 години. Днес Джонатан Джеймс планира да основе фирма за компютърна сигурност.
Робърт Морис - Робърт Морис е син на бивш служител от Националната агенция за сигурност на САЩ и създател на първия разпространяван по Интернет т. нар. компютърен червей. Морис изобретява червея през 1988 г. по време на следването си в университета Корнел. По-късно той обяснява в съда, че го е направил, за да разбере “колко голям е бил Интернет по онова време”. Червеят обаче започва да се репродуцира неконтролируемо, заразявайки над 6000 компютъра.
Заради престъплението си Морис получава 3 години условна присъда и е принуден да положи 400 часа обществен труд и да плати 10 500 долара глоба. В момента той е професор и консултант в Лабораторията по компютърни науки и изкуствен интелект към Масачузетския технологичен институт.
Кевин Поулсън - Най-големият удар на Поулсън е хакването на телефонните линии на лосанджелиската радиостанция KIIS-FM. По този начин той успява да стане 102-ят обадил се зрител в игра, организирана от радиото, и да спечели Порше. След серия подобни престъпления в издирването на Поулсън се включва ФБР, а телевизия Ен Би Си му посвещава един от епизодите на своята документална поредица “Неразгадани мистерии”.
Агенти на ФБР успяват да заловят Поулсън през април 1991 г. в супермаркет и впоследствие той е осъден на 5 години затвор. След изтичането на присъдата си Поулсън започва да работи като журналист и в момента е старши редактор в сайта Wired News. Една от най-популярните му статии описва как е разкрил 744 сексуални престъпници с профили в Myspace. (по сайта marvquin.com)

Силата на позитивното мислене

Иво Сиромахов
В началото на декември една жена влезе в живота ми и го промени тотално.
Тя е психоложка и се нарича В. Хелминг. Съвсем случайно прочетох една нейна статия, в която се твърди, че всичките ни ядове идвали от негативните ни нагласи. Цаката била да гледаме позитивно на всичко и да откриваме доброто и прекрасното навсякъде около себе си. Това щяло да ни донесе вътрешна хармония и душевен рахат (терминът не беше “рахат”, но аз така го схванах).
И дава пет съвета как да го постигнем на практика:
1. Повтаряй си: “чувствам се добре”
2. Гледай новините от добрата им страна
3. Владей гнева си
4. Приемай фактите такива, каквито са
5. Усмихвай се
В заключение В. Хелминг заявява, че ако спазваме тези принципи животът ни ще стане песен, всичко ще е шампанско и рози, и септември ще бъде май едва ли не.
Винаги съм се отнасял подозрително към хора, които ми дават рецепта за щастие, но съветите, които прочетох, ми се видяха лесни за прилагане, пък и нищо не губя ако си направя този експеримент.
Затова веднага започнах да следвам правилата на Хелминг.
Още от сутринта попаднах в идеалната за позитивно мислещи хора ситуация - безнадеждно задръстване на булевард “Цар Борис ІІІ”. В друг ден бих псувал като каруцар, но не и днес. Припомних си първото правило на позитивното мислене: “повтаряй си “чувствам се добре”.
Започнах да си го повтарям. Повторих си го около шест пъти, но усетих, че нещо не си вярвам. Кое ми е добре? Вися тука като някакъв заложник в това шибано задръстване, закъснявам за работа, отляво един перничанин ме псува, а отзад някаква нервна маршрутка си скъсва клаксона от свирене, сякаш това ще отпуши булеварда.
“Чувствам се добре, чувствам се добре”... Ангренажният ремък нещо е почнал да свири. Това значи, че ще изгубя поне половин ден в сервиза, ще трябва да се мазня на майстора, ще се окаже, че баш такъв ремък няма никъде и ще загубя още половин ден да обикалям по магазини за авточасти... “Чувствам се добре”... Деба мааму, кого лъжа сега? И хиляда пъти да си го повторя пак няма да е вярно....
Отидох на работа и се зачетох във вестниците, като си поставих за цел да приемам новините от добрата им страна. Така.... Сиренето поскъпва с 40 процента. Много важно! Обичам сирене, ама пък чак да не мога без него...
Застреляли някаква мутра на улицата. Еми на улицата ще го застрелят, къде другаде да го застрелят? Замислих се дълбоко кое е положителното в тази новина. Ами положителното е, че не съм бил наблизо, когато се е стреляло.
Пак щяло да има епидемия от птичи грип... Е, какво толкова? Кой яде пилешко през зимата? Сега е сезонът на свинското.
Зареден с позитивизъм от тези хубави новини прекарах един успешен работен ден като през цялото време спазвах петото правило на позитивизма: “Усмихвай се”. Един от колегите ми забеляза тази моя странност и ме попита:
- Кво си се нахилил като идиот, бе? Да не си ударил джакпота?
- Не. Хелминг ме съветва да се усмихвам постоянно.
- Кой беше Хелминг? Вратарят на “Борусия” Дортмунд ли?
Не ми се влизаше в сложни обяснения, затова отново се усмихнах.
- Не е вратар. Психоложка е.
Колегата ме погледна със съжаление:
- Баси, не съм очаквал, че точно ти ще изтрещиш.
След работа седнах в един бар да изпия едно питие.
Сервитьорката беше кисела като в първи ден на тежък мензис. Гледаше ме така сякаш съм влязъл в личната й изба и съм изпил дядовата й ракия. Дойде до масата ми и мрачно каза:
- Кво ше пиеш?
Винаги съм се вбесявал, когато някоя 18-годишна пикла вземе да ми говори на “ти”, сякаш сме играли в един пясъчник. Но в светлината на позитивното мислене, нейното фамилиарничене ми се стори очарователно. Тя ми говори на “ти”, защото вероятно се опитва да събори студените зидове на отчуждението в стремежа си към човешка топлота.
Поръчах си голям Jameson. Усмихнах й се. Тя - не. След малко ми донесе питието, което не беше повече от 40 грама. Това очевидно не беше голямо уиски, но струваше ли си да се разправям? И дали тя нарочно не ми е донесла този мизерен грамаж, за да предпази черния ми дроб от разруха? Отново й се усмихнах. Тя - не.
Защо пък трябва да ми се усмихва? В нашето консервативно общество тия, дето много се усмихват, минават за курви. А това момиче очевидно е свестно и не може да се усмихва току-така на всеки клиент.
Платих и си тръгнах. Казах й “довиждане”, а тя отново ме изгледа мрачно и не ми отговори. Сигурно родителите й са я учили да не разговаря с непознати.
Прибрах се и установих, че някой се е изпикал пред вратата на апартамента ми.
Вбесих се, но веднага се сетих за третото правило на В. Хелминг “владей гнева си”. Гледах миризливата локвичка пред вратата и разсъждавах позитивно. Какво пък толкова се е случило? Имал нужда човекът, облекчил се. А може би е искал да го направи по европейски, на съответното място, но наоколо няма обществена тоалетна. И какво тогава – да му се спука мехура ли?
Влязох вкъщи, целунах жена ми и цяла вечер не спрях да я обсипвам с усмивки и добро настроение. Това събуди нейната подозрителност:
- Какво ти става? Да не се е появила нова жена в живота ти?
- Да, появи се. Госпожа Хелминг. Тя ме промени.
- Господи! Сега пък германка. И сигурно е от ГДР.
- Честно казано не знам откъде е.
- Само гледай да не ми лепнеш някой немски трипер, че тогава ще стане страшно.
Опитах се да й обясня, че не познавам лично никаква германка, но усетих че не ми вярва. В представите й аз скъсвах от чукане клетата госпожа Хелминг...
На следващия ден отидох на мач. Често ходя на мач, но сега вече гледах с други очи на всичко. Атмосферата беше празнична, одухотворени граждани очакваха с трепет спектакъла на любимия си отбор. Чуваха се отделни ведри подвиквания: “ей, чорбари, да ми ядете кура да ми ядете”. Този призив за любов, па макар и орална, стопли сърцето ми. Колко обич има по стадионите!
Мачът започна. Още в първите минути Домовчийски беше фаулиран грубо, а съдията не свири. Публиката около мен изригна: “съдията-педерас”. А аз гледах позитивно, и си виках: какво като е педерас? Трябва да бъдем толерантни към различните, да демонстрираме европейски ценности и хуманизъм...
Усетих, че някакъв гражданин зад мен плюе семки във врата ми. Идеше ми да му шибна една баница, но се сетих за съветите на В. Хелминг и си казах: какво пък, слънчогледовите люспи може би са полезни за кожата...
В началото на второто полувреме нашите вкараха гол, а съдията свири засада. Нямаше никаква засада. Около мен всички скочиха на крака и се разпсуваха. Само аз бях спокоен. Защото си мислех за четвъртото правило на позитивното мислене: “Приемай фактите такива, каквито са”.
Да, съдията ни прецака. Но нима цялата ни съдебна система не е такава? Щом не можем да разчитаме на справедливост в съда, защо я очакваме на футболния терен?
В последната минута на мача съдията пак си затвори очите за един много груб фал и нашите футболисти почнаха да го разнасят по тъча като прасе – лайнян вестник.
Е, ще го понатупат, но пък ще му остане светлият спомен, че е бит от шампиони. От лъвовете, които се изправиха срещу “Барса” и “Челси”. Това е чест за него.
... Вече мина почти цял месец, откакто живея по законите на позитивното мислене. Непрекъснато си повтарям “чувствам се добре”, но истината е, че не се чувствам добре. Позитивното мислене се оказа чисто лицемерие – мислиш едно, а изразяваш друго...
Непрекъснато се усмихвам като олигофрен, но това не променя нещата. Колегите ми се подиграват, приятелите ми започнаха да ме отбягват, жена ми се затвори в себе си.
Проклета да си, В.Хелминг! Връщам се към добрия стар негативизъм.

Тайно и полека на българите в САЩ гражданството отнеха

Атанас Чобанов, 12 Декември 2009
Прелюбопитен документ се пръкна из дебрите на Министерството на правосъдието и силно разтревожи сънародниците ни в САЩ. Става въпрос за становище подписано от зам-министъра на правосъдието Жанета Петрова през октомври 2009 г. Според него българските граждани придобили с натурализация американско гражданство преди 2003 г. губят българското си гражданство.
Становището е в синхрон с идеите на управляващите да отнемат правото на глас на сънародниците ни в чужбина, на които обаче не пропускат да се подмазват когато пътуват по света на държавни разноски, "за срещи с българската общност".
"Отнемат ни гражданството по терлици", възмутиха се засегнатите от Фейсбук групата "Гласуване без граници", която преди няколко дни получи награда "Човек на годината" за гражданска активност. Оттам изпратиха писмо до заместник-министъра Петрова по мейл, но до този момент отговор няма.
От текста на становището става ясно, че лишаването от гражданство произтичало от договор между България и САЩ влязъл в сила от 1924 г., който урежда двойното гражданство. Член 1 от въпросната конвенция, която впрочем е първият договор между САЩ и българската държава постановява следното:
"Българските граждани, които са или ще бъдат натурализирани на територията на Съединените щати ще бъдат считани от България като изгубили предишната си националност и като граждани на Съединените щати."
От документа научаваме също, че на 19 ноември 2008 г. дирекция "Международно право" при МВнР е уведомила дирекция "Българско гражданство" на МП, че договорът се счита за прекратен от 17 април 2003 г. Прекратен, но не и без последствия, тъй като няколко месеца по-късно, на 14.04.2009 г., дирекция Международно право при МВнР изпраща друго писмо, с което уведомява, "...че в съответствие с чл. 1 от Договора, за българската държава е възникнало международноправното задължение, да признава на натурализираните в САЩ български граждани американско гражданство и същевременно да се счита по отношение на тези граждани, че са загубили предишното си т.е. българското си гражданство."
Към 1.1.2009 конвенцията от 1924 г. все още фигурира в действащите договори публикувани на страницата на Държавния департамент на САЩ.
Според финалния текст в конвенцията, тя може да се прекрати едностранно 12 месеца след връчване на официална нота от прекратяващата страна. Ако наистина България е прекратила договора през 2003 г, то в МВнР някой не си е свършил работата да изпрати нота с българското решение на американците.
Така на основание на чл. 28 ал. 2 от Закона за международните договори становището е изпратено до МВнР и МРРБ. Чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" на МРРБ становището стига и до общинските администрации "с оглед прилагането му".
Как именно ще се оглежда и прилага това становище е голяма загадка, но предчувствията са мрачни. Логично е прилагането да се изразява в отказ от административно обслужване поради изгубеното вече българско гражданство на сънародниците ни от САЩ, които са натурализирани докато договорът е бил в сила (до 17 април 2003 г). Например, като им се отказват удостоверения за българско гражданство.
За щастие становището не е изпратено за прилагане на МВР, където се издават личните документи. Ако там не се усетят, българите от САЩ ще могат да си подновят паспортите и личните карти на български граждани, макар че формално вече не са такива.
Така те ще запазят правата си на свободно придвижване и работа в страните от Европейския съюз, които не са достъпни за американските граждани.
Юридически загадъчен е също така казусът с притежаваните земи от българо-американците. Ако някой е изгубил автоматично гражданството си през 1995 г, дали той е изгубил и правото на собственост върху земите на дядо си?
Но най-голямата загадка е как тези наши сънародници могат да бъдат лишени от гражданство, след като в Конституцията приета през 1991 г. изрично е записано, че български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство (Чл. 25. (3)).
Достатъчно е някой правоимащ да сезира Конституционния съд и той ще анулира архивната дивотия сътворена от правните отдели на министерствата.
Докато това се случи остава фактът, че "царят" е наредил на "пъдаря" да не счита българо-американците за български граждани. И това не вещае нищо добро за тях.

Училището в село Громшин, община Бойчиновци изгоря

Училището в село Громшин, община Бойчиновци, е изгоряло при пожар през изминалата нощ, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Монтана.
Няма пострадали, тъй като по това време в сградата не е имало хора.
Пожарът е предизвикан от късо съединение в електрическата инсталация, съобщи началникът на Областната служба "Пожарна безопасност и спасяване" Венцислав Райков.
Огънят е тръгнал от компютърната зала в училището и постепенно е обхванал втория етаж на сградата и покрива.
Напълно са изгорели покривната конструкция от 350 кв.метра и вторият етаж.
Пожарникарите са спасили първия етаж и физкултурния салон.
Райков заяви, че сградата е неизползваема и няма как да бъде ремонтирана, тъй като е много старо строителство и не подлежи на реконструкция.
До вчера в сградата са учили 54 деца.
Било е планирано от следващата година училището да бъде закрито, а децата да бъдат превозвани до училището в съседното село Лехчево. Тази промяна ще бъде предприета от утре, уточниха от полицията.

Малко цифри за парите на Президентството!

По повод на приетия на второ четене Бюджет на държавата за 2010 година и заложените в него 5 милиона лева за издръжка на Президентството предлагам на Вашето внимание следните цифри:
1. Всеки божи ден Първанов и хората му струват на данъкоплатеца 13 698 лева. Всеки ден, включително съботи, недели и национални празници.
2. Всеки ден президентът и хората му излапват 47 и половина средни пенсии и 23 средни работни заплати.
3. Всеки час издръжката на Президентството ни струва малко повече от 570 лева - независимо дали спим, работим или гледаме телевизия.
4. С парите за един час, които ни струват президентът и неговите хранени хора може да се купят 71 килограма свинско месо, 57 килограма кашкавал, 422 килограма захар, 814 килограма хляб. Допълнителен въпрос - колко бедни могат да се изхранят с едночасовия бюджет на Президентството?
5. С годишния бюджет на Президентството могат да се купят 231 нови коли Пежо „Партнер" за малкия бизнес на България.
6. С дневния бюджет на Президентството могат да се платят заплатите на 22 учители, колкото имат по-малките училища в страната.
Парадът на цифрите може да бъде продължен още, но едва ли е необходимо. Въпросът е какво стои насреща на тези пари, които отделяме, за да издържаме държавен глава без особени правомощия?
- Няколко десетки посещения в различни страни за петгодишния му мандат, с включени освен хора от изпълнителната власт още и послушни журналисти и бизнесмени.
- Една инициатива като Българската Коледа, при условие, че в същото време милиони се връщат от специализирания фонд за лечение на деца в чужбина.
- Няколко показни връщания на приети от НС закони, които естествено веднага биват прегласувани.
- Даване на българско гражданство на чужденци, подали съответната молба.
- Даване на ордени на известни, неизвестни, заслужили и незаслужили хора.
Дали цялата тая дейност си струва парите? И дали наистина не е дошло време да променим Конституцията, както за тази институция, така и за броя на народните представители, парите за чиято издръжка никак не са малко?
Написано от Георги Александров

Двата ми пръста отлетяха заради Гриша Ганчев

Босът на Спортист - Своге, Ангел Бончев поговори искрено пред bTV, където разкри, че похитителите му са отнели двата му пръстта, за да достигнат бързо до парите на бившия му шеф Гриша Ганчев.
"Няма как да сбъркам, след като за 48 часа ми отрязаха два пръста. Отстраниха ги, за да ги изпратят на някого. Ясно е на кого. Разчитах много на Гриша Ганчев, но явно съм сбъркал. Всеки ден питах похитителите какво става и има ли развитие. Накрая само един от тях ми изсъска: „Този твоят човек е голям катил”, разясни Бончев.
"Самите престъпници бяха разочаровани, защото не получиха това, което смятаха, че могат да вземат. Разбраха, че не съм толкова близък до Ганчев, колкото им се иска. После той каза, че е платил парите. Е, кой друг?”, допълни още похитеният преди време.
Бончев отново призна, че оттогава насам не поддържа никакви контакти с боса на Литекс. „Той смята, че аз съм се организирал с похитителите, за да го тормозя за пари. Нарече ме „предател”. Явно много бързо е забравил какво съм правил за него в миналото”.

Надежда всяка тука оставете

By Ivan Bedrov 04.12.2009
Кака вече се ожени. Иначе в тази история няма нито кака, нито сватба. Божидар Димитров отдавна е министър. А можеше и да не е.
Конституционният съд отмени ограничението сътрудници на Държавна сигурност да не заемат ръководни постове в парламентарните комисии. Разбира се, че Божидар Димитров няма да се върне в парламента и да стане председател на комисията по култура. Но пък вече и нищо не му пречи.
Така единственият публично огласен мотив той да стане министър вече е изпразнен. Човекът не можеше да стане шеф в парламента и понеже е приятел на Бойко Борисов, стана министър. Без портфейл, но със заплата.
Конституционният съд отмени лустрацията в парламента, а лустрационният текст в правилника на НС бил “противоконституционен, защото ограничава правото на народните представители да бъдат избирани в органите на Народното събрание и ги разделя на имащи права и без права.”
Трима съдии обаче имат друго мнение. Владислав Славов, Благовест Пунев и Румен Ненков мислят, че както избирателят има право да избира или да не избира ченгета за депутати, аналогично и депутатите имат право да избират или да не избират ченгета на ръководни постове: “Въвеждането на общо неперсонифицирано условие за заемане на определени длъжности в ръководството и комисиите на НС е за предпочитане пред индивидуалното решаване на същия въпрос, което не е гарантирано срещу субективизъм.”
Юристите са много ревниви, когато неюристи си позволяваме да коментираме решенията им. Донякъде с право. В този случай обаче не е трудно да видим твърде широкото тълкуване и от едната, и от другата страна. Едните намират достатъчно законови основания за лустрацията, другите намират достатъчно законови основания за отмяната й.
Ясно е, че въпросът е политически. И всеки от съдиите е отсъдил според личните си предпочитания. Както самият Конституционен съд припомня в решението, те вече са обявявали за “противоконституционни съответните разпоредби от Закона за администрацията, Закона за банките и кредитното дело и Закона за пенсиите.”
Знаем кой и как избира членовете на Конституционния съд. И докато това не бъде променено, те всеки път ще отсъждат в полза на миналото. Надежда всяка тука оставете.

Измамник събира пари за бебе, уж болно от левкемия

Лъжлива обява за болно от левкемия бебе на 14 месеца със снимка и набирателна сметка за лечение в Германия е пусната от измамник във "Фейсбук".
Майката на момченцето - 21-годишната Спасимира Маврова, случайно се натъкнала на обявата в интернет и направо отишла в полицията в Пловдив.
"Втрещих се, като отворих фейсбука и видях моето дете. През януари се регистрирах в интернет сайта www.bebealbum.bg. и качих няколко снимки на сина си Иван, който бе на 3 месеца. Като повечето майки исках да направя виртуален албум на детето си", разказа Спасимира. До есента качила 15-ина снимки.
В петък нейна приятелка й пратила линк към форума на сайта www.forum.bg-mamma.com. Когато го отворила, Спасимира прочела писмо от друга майка, която предупреждавала за измамна обява във "Фейсбук". В нея пишело, че се събират пари за дете на 1 г., което се казва Силви и страда от остра форма на лимфобластна левкемия. Имало и снимка на майката.
"Това не бях аз. Направо онемях. А и името на детето бе женско", обяснява Спасимира. В обявата пишело още, че родителите на детето разбрали за болестта преди 11 месеца. Разполагали с 90% от парите, нужни за лечение в Германия. За останалите била посочена разплащателна сметка в клон на Експресбанк във Варна. Имало и фалшив GSM, на който уж да се свързват с майката.
"Молбата" е прочетена от 1700 души, които заявили, че подкрепят каузата.
"Бебето ми си е живо и здраво. Изтрих всички негови снимки от сайта. Никога повече няма да качвам в интернет лични фотографии, страх ме е", зарича се Спасимира.
Преди да забременее, тя работила като магазинерка, мъжът й Николай е водопроводчик.
Снимката на бебето е копирана от сайта и от фалшив адрес във "Фейсбук" е разпратена в мрежата, обясниха криминалисти.
"Експерти установяват сървъра, за да се стигне до извършителя", заяви шефът на полицията в Пловдив Тодор Чонов. По непотвърдени данни автор на злонамерената обява е 25-годишен мъж.
Още не е ясно дали състрадателни потребители на социалната мрежа в интернет са превеждали пари по сметката на измамника.

Re:tv спира да излъчва...

Новинарската телевизия Re:tv спира да излъчва програмата си от тази вечер. Решението на собственика на канала - фондация "Граждански медии" - е свързано със свития рекламен пазар и световната финансова криза.
В отворено писмо до работещите в телевизията бордът на фондацията обяснява: "Преди почти две години решихме да инвестираме средства и усилия в създаването на гражданска телевизия, водени от разбирането, че публичния дебат има нужда от място, в което се съобщават важните новини и където се провеждат качествените разговори за проблемите на обществото и държавата.
Със създаването на телевизията искахме да покажем няколко неща - че може да има прозрачна собственост и финансиране на медии в България, че и в българското общество има място за сериозна и независима телевизионна журналистика. Не успяхме."
"Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на гражданска телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин", пише още в писмото.
Новината за спирането на Re:tv беше прочетена преди малко в ефира на телевизията от изпълнителния директор Асен Григоров в предаването на Иван Бедров "Булевард България". Той уточни, че излъчването ще спре тази вечер в 22 часа.
Един от учредителите на фондация "Граждански медии" Светослав Божилов коментира пред "Дневник", че "голям граждански проект в условията на криза оцелява трудно".
"Аз бих напомнил две събития, които показаха силата на свободната медия: Re:tv единствена излъчи директно погрома на студентските протести на 14 януари и за първи път извади на светло невероятните детайли по случая "Борилски", така Асен Григоров коментира пред "Дневник" как телевизията е изпълнявала мисията си и че е успяла за кратко време да създаде качествен продукт може би най-трудните тв формати - информационен канал.
Опитите за пресктруктуриране на медията и търсенето на нова формула за финансирането й не са гарантирали дългосрочност за качеството на проекта и затова собствениците обясняват: "Взехме трудното решение да затворим телевизията. Смятаме, че е по-правилното пред това да оставим успешен екип и телевизионен продукт с добро име, да стане зависим от евентуално бъдещо неясно финансиране".
Новинарската телевизия Re:tv започна да излъчва програмата си през месец май 2008г. Неин изпълнителен директор стана журналистът Асен Григоров, който преди да поеме канала беше продуцент на сутрешния блок на БНТ - "Денят започва". Амбицията му беше Re:tv "да е медия, която ще се развива върху диалога, която ще работи не "за", а "с" аудиторията. Това ще е и място, в което ще се ценят високо личностите и професионалната журналистика", коментира при старта Григоров.
Re:tv е първият проект на фондация "Граждански медии". Фондацията е регистрирана в края на юли 2007 г. Мисията й е да подкрепя свободата на изразяване, разнообразието на мнения и качествената журналистика. Освен финансиста Светослав Божилов в съвета на дарителите на фондацията влизат Иво Прокопиев, издател на "Дневник" и "Капитал", и политологът Иван Кръстев.

Полезното в България не оцелява!!

ВТАСАХМЕ Я!!

Чалга президент гостува в Чалга шоу и изнася лекции по Чалга политика !
Доживяхме да видим и това в страната Чалгария !
През месец юни публикувах в моя блог четири части на материал, озаглавен „ Стратегия за профанизация на нацията ”. Това което видяхме снощи по БТВ бе своеобразен връх в това направление. Ето и някои акценти:
"На Цветан Цветанов не му е работа да събира информация за президента, а като шеф на МВР и патрон на ДАНС да прави това за мутрите." Това, което другарят Първанов старателно забравя е, че в годините на прехода той беше един от основните радетели за отглеждането на мутрите, като „наказателни” отряди при осъществяване на налудничавата неокомунистическа политика в страната. Сега когато, същите тези мутри създадоха партия ГЕРБ и му показаха среден пръст, той започва да протестира. Истината е, че ако МВР не беше обезличено като институция от бивщите комунисти и ако то се ръководеше от читав министър, излъчен от читава партия, сега то щеше да се занимава и с мутрите и с президента и такива като него по подобаващ начин!
„Държавният глава отрече да са били излишни пътуванията му до Южна Корея и Австралия по време на криза. Първата страна била на 12-о място по икономически ръст, а втората - на 14-о. „
Как обаче да си обясним безбройните му посещения в Москва , в качеството му на президент и опитите на неговата партия да превърне демократичния процес в кошмар с цел запазване влиянието на Русия в България независимо, какво струва това на обикновенните хора и на самата страна?
„Безспорно най-интересния въпрос, който беше засегнат по време на гостуването на Георги Първанов в предаването на БТВ се отнасяше до вероятността президентът да създаде собствена партия след края на мандата си след 2 години и половина. Първанов беше категоричен, че е дал обещание да не се връща в БСП, но не изключи възможността да подпомогне една или друга структура или кауза, без това да означава, че търси начин да реализира себе си.”
Дали под подпомагане на кауза Хаджи Гоце няма в предвид някоя нова сделка от типа „ Петрол срещу храни”? Или може би създаването на нова неокомунистическа олигархия, защото вече съществуващата се е вмирисала от всякъде? А може би, ще инициира превръщането на България в pуска губерния в рамките на НАТО?
И докато другарят президент си говори сам в ефира, а Чалга премиер ни засипва с простотии и кретенизми в стил – „Елате вие, да не до’еме ние!”.
Червени другарки от ГЕРБ и БСП пък са се хванали за косите и се опитват да си избодат очите.
А, бе ... втасахме я !!
Ангел Йорданов

Според Социалното министерство на предишния кабинет 8 = 408 лв.

Септември е първият месец, в който има по-добър износ от септември миналата година, така че има наченки на подобрение, каза Симеон Дянков пред Нова Телевизия.
Събрах всички документи за секретния договор между Министерство на финансите и БНБ и ги предадох на прокуратурата, каза Симеон Дянков в предаването "На 4 очи" по Нова Телевизия. Ние трябва да отстраним всичко секретно и всичко трябва да бъде прозрачно, отсече той.
"Аз съм поискал всички държавни предприятия да ми рапортуват в кои банки държат парите си, защото има 3-4 банки, които са привилегировани.
Проверих и кои държавни предприятия не са прибирали дивидентите си, сега ние ги прибрахме в хазната", посочи вицепремиерът.
Септември е първият месец, в който има по-добър износ, дори по-добре от септември миналата година.Това е главно в сферата на земеделието, хранително-вкусова промишленост, стъкларската промишленост, изброи финансовият министър.
Няма закрита сметка на президентството, един ден е имало забавяне за внасяне на 200 хил. лева, но защо това е минало през медиите, не знам. Това беше реакцията на Дянков на информацията на "24 часа" от вчера, че финансовото министерство е опразнило сметката на президентството.
По повод предложението за повишаване на акциза за алкохола, който би донесъл около 61 млн. лв. в хазната, Дянков каза, че толкова му трябват, за да бъдат осигурени лекарствата за онкоболните. Той каза и че идеята му да се извади резерва на Здравната каса от БНБ е включена в проектозакон.
Финансовият министър даде и един пример за злоупотреба в социалното министерство на предишния кабинет.
Без търг е била определена фирма, която да осигури слухови апарати, които министерството плаща. Министерството дало поръчката, като апаратите са били оценени на 416 лв. за брой. Те пък са внесени от Китай за около 8 лв. Така въпросната компания е реализирала печалба от 408 лв.

Филми онлайн за 25 стотинки на ден

Комедия, драма, екшън, фантастика.България, Русия, Европа, САЩ.
Над 1000 заглавия.
Платен достъп. Заплащане с СМС
За достъп 30 дни цената на СМС-а е 2лв и 50 стотинки
За да платите и получите достъп кликнете на линка по-долу и следвайте инструкциите.
Click here to access this content

Нищо не е от вчера..

В зората на Третото българско царство проституцията била узаконен порок. За разлика от провинцията, където публичните домове били разположени извън чертите на града, в София не било така. Още след Освобождението в централната част на града се пръкват първите бардаци.

Заведения със звънките имена „Аполо", „Сан Стефано", „Орфеум", „Неапол", „2 февруари" изникнали като гъби в самия столичен център, по улиците „Екзарх Йосиф", „Дондуков", „Триадица", „Сердика", „Веслец", „Алабин". Изборът бил изключително голям и мераклиите по тънката част понякога сменяли по два-три публични дома за една вечер. За да влязат публичните домове в централната част на града, видна роля изиграл шефът на столичната санитарна служба д-р Михайлов. Той написал до общинарите следния дълбокомислен доклад: „Съдържателите на публични домове се оплакват, че търговията им върви слабо, че губят и не могат да плащат големия данък от 15. хил. лв. Съдържателите са прави. Публичните домове са много далеч от града. Там съобщенията и осветлението са лоши, поради което порядъчни хора се страхуват да ги посещават. Там ходят само гамените и коцкарите, които не правят алъш-вериш. Предлагам да се преместят в града, но без да им се окачват фирми и червени фенери".

Всъщност, на ул. „Московска" 33, където днес е Столичната община, работили най-скъпо платените проститутки в София.

Страшно е.

Прочетете една статия от в-к Сега относно мързела и безотговорността в парламента от страна на БСП и ДПС.
Това го знаем и не е най-страшното.
Прочетете коментарите по-долу на "будните" форумни Българи изобщо не разбрали за какво става дума.Над сто коментара с рецепти за правене на кюфтета. Всеки коментар старателно написан си отнема достатъчно време на писача.
Въпроси:
Освен с това тия Българи имат ли някаква друга заетост и занимания?
Или нарочно го правят.
Или просто са гладни мързеливите негодници и изпитват възбуда при думата кюфте? Така или иначе възможно ли е да има толкова тъп народ?
Въпросната статия ТУК.

Искам разследване срещу Татяна Дончева

След публично обвинение на червената дама Татяна Дончева, че зад атентата срещу журналиста Огнян Стефанов стои неговият съдружник Младен Мутафчийски, бизнесменът поде акция от медийни изявления, градейки своята защита.
Той обяви думите на Дончева за абсурдни и дори я нарече "лъжкиня". Според него, поводът за подобни изказвания бил само един, а той е - да бъде прикрита топлата връзка на Алексей Петров със случая. Според Мутафчийски, за всички било ясно, че зад Татяна Дончева стояли парите и влиянието на Алексей Петров. Малко известен бил факта, че тя също била официален агент на ДАНС, който отстоявал с години интересите на своя командир Алексей. Олигархът призова прокуратурата да се самосезира по думите на Татяна Дончева и да направи щателно разследване по случая, както става в цивилизованите държави. По този начин лъжите й ще излязат на светло, а тя самата - подведена под отговорност.

Първанов остави посланиците в САЩ и Турция

Външният министър Румяна Желева бе откровено изненадана от реакцията на президента Георги Първанов относно отзоваването на посланиците ни в Турция и САЩ за изборни нарушения.
"Готова съм да запозная президента с детайли, факти и обстоятелства по дисциплинарните производства на посланиците ни в САЩ - Лъчезар Петков и в Турция - Бранимир Младенов. Изненадана съм, че мотивите не са били достатъчни", каза министърът.
Както стана ясно по-рано днес Първанов върна на Министерския съвет проекторешението за отзоваването на посланиците в Турция и в САЩ. Министър Желева подчерта, че това решение на президента до момента не е получено в МВнР и затова коментарите са на базата на изявленията в медиите.
"Ако кабинетът няма доверие към посланиците, предлага на президента да ги отзове", припомни процедурата Желева.
Тя посочи, че с две писма от 3 ноември президентската администрация е била информирана за резултатите от проверката и за мотивите за наложените дисциплинарни наказания.
"Невъзможно е събраната информация по дисциплинарните производства да бъде предоставена без писменото съгласие на лицата", уточни външният министър, но допълни, че тя е в състояние да запознае президента с факти и обстоятелства по случаите.

BG "прехода"

Проучване през 2004 г. е установило:
66% от българите смятат, че периодът на "прехода" ги е поставил в положение на губещи.
19% казват, че са спечелили от времето след 1989 г.

Как е сега, 20 г. след началото на "прехода"?
Вярна ли е още констатацията от онова проучване, че изгубилите в България нямат изход, а спечелилите нямат глас?
Кои са големите падения (колкото щеш!) и възходи (има ли такива?) на този период в очите на хората?

Още смрад вее от България.. Тъпото стадо интересува ли се изобщо от нещо извън ракиите и салатите?

ВСС се състои от 25 члена, юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15 години юридически стаж. От този състав на съвета, членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Единадесет от членовете на съвета се избират от Народното събрание,а останалите единадесет – от органите на съдебната власт.

Висшият съдебен съвет реши, че Иван Димов и Стойко Стоев са нарушили Етичния кодекс на магистрата и са уронили престижа на съдебната система с контактите си с Красьо от Плевен. Според доклада на комисията по случая, двамата са провели 246 разговора с Красимир Георгиев.
Комисията е установила, че от началото на годината до 30 юни Красимир Георгиев е провел разговори със само 14 магистрати, участници в конкурси за шефове в съдебната система. Стойко Стоев и Красьо са говорили 213 пъти по телефона, в 88 от които Стоев е звънял, и са си разменили 11 есемеса. Най-дългият им телефонен разговор е 5 минути и половина. 52 разговора и 1 есемес е имало в дните на провеждане на конкурсите за назначение. Между Иван Димов и Красьо са проведени 33 разговора, в 9 от случаите е звънял Димов. Най-дългият разговор е 3 минути. 8 от разговорите им също са в дните на конкурси.
Докладът на комисията сочи, че Красимир Георгиев е собственик на 4 фирми и участва в управлението на още 2, има апартамент в София, закупен през 2008 г., и в Плевен, има Мерцедес и BMW, личен шофьор и телефон за няколко хиляди лева, а е декларирал доходи между 569 лeва и 1841 лева и нулеви печалби на фирмите си.

Красьо от Плевен.

Тук май е единственото място където може да видите на снимка свръхсекретния Красьо от Плевен. Вижте му снимката вдясно и си задайте въпроса: 'Що за Сган са пък висшите Български съдии, контактували с такъв..."

Плевенският бизнесмен Красимир Георгиев - Красьо, заради когото от седмица Висшият съдебен съвет се тресе от скандали, преди години отворил офис на групировката ВИС-2 в родния си град Плевен. Няколко години преди името на Красьо да влезе в телефонните указатели на кадровиците от ВСС, той все още се подвизавал в Плевен. През 2003 г. Георгиев имал мерак да започне да върти бизнес с Георги Илиев. Но тъй като ударил на камък в опитите си да завърже някакви контакти с тези среди, "черничкият с ланците" решил самосиндикално да отвори офис на ВИС-2 в града. Наел помещение в центъра и лепнал над входа огромна табела с надпис „ВИС-2". Разбира се, номерът не минал и „легитимните" висаджии светкавично закрили офиса на дребния мошеник.Освен това се оказа, че младият бизнесмен ял шамари в столичен клуб преди година. Георгиев бил ступан, защото си позволил да тръби из столицата, че притежавал сериозен дял от заведението, което било далеч от истината. За да се изфука в определени бизнес кръгове, Георгиев започнал да се хвали, че притежава сериозен дял от известното столично заведение. Тези твърдения обаче достигнали до ушите на собственика на клуба, който се вбесил от глупостите на Георгиев.
В този период нахаканият Красьо често се навъртал около заведението. Веднъж, когато решил да посети клуба, минавайки през входа, бил засечен от камерите на заведението. Охраната веднага разпознала мнимия съсобственик и бързо го „убедила" да спре да спекулира с името на заведението.

Името на Красьо нашумя през лятото, когато член на ВСС го определи като „черничък с ланци", който обещавал на кандидат-шефове в съдилища и прокуратури, че ще лобира пред кадровиците в съвета, за да бъдат избрани за шефски постове. „Услугата" струвала 20 000 евро. Миналата седмица в разпечатка от телефона на Красьо лъснаха имената на тримата кадровици Стойко Стоев, Иван Димов и Пламен Стоилов, с които той контактувал.
.

ЛИДЕР е проект на Първанов и Доган...

18.11.2009 Тази информация сегашният вътрешен министър получил преди няколко месеца, когато беше учредена партията на Христо Ковачки
Партия ЛИДЕР е съвместен проект на президента Георги Първанов и лидера на ДПС Ахмед Доган, заяви вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов в интервю за телевизия Pro.bg.
Тази информацията той получил преди няколко месеца, когато беше учредена партията на Христо Ковачки.
Според Цветанов, Първанов ще търси форма за влияние в политиката и след втория си мандат, който приключва след две години.
Затова вицепремиерът не изключва и в бъдеще сегашният държавен глава да мисли за създаването на своя партия.
Подобно мнение изрази преди дни и премиерът Бойко Борисов. "Президентът явно ще прави партия и ще се занимава с политика, а през двете години до края на мандата ще работи за новия си политически проект", прогнозира той.
Партия ЛИДЕР - Либерална инициатива за демократично европейско развитие, бе учредена през лятото на 2007 г. - преди местните избори през октомври.
За председател на партията бе избран Кънчо Филипов - изпълнителен директор на "Брикел", собственост на Христо Ковачки. Сред учредителите бяха собственици и мениджъри на над 20 компании от енергетиката, хранително-вкусовата промишленост, транспорта и строителството, свързвани с бизнесмена.
През ноември 2008 г. бе създадена коалиция "Напред" между ЛИДЕР, ВМРО и Земеделския народен съюз, с идея за участие в парламентарните избори т.г.
През април обаче коалицията се разпадна. На евровота и на парламентарните избори ЛИДЕР участва с коалиция с "Новото време".
На изборите за Народно събрание ЛИДЕР събра малко над 3% от гласовете и не успя да прескочи 4%-овата бариера за влизане в парламента.

Грешката на /п/Резидента

След австралийското турне Първанов като кенгуру надскочи сянката си
Бурята, която се завихря около държавния глава, беше предизвикана от самия него. Отделен въпрос е дали зад странната му позиция по отношение на върнатите посланици и зад абсурдната му защита на силно уязвимия експремиер Станишев не се крие нещо друго. Имам предвид добиващите плът слухове за създаване на нова политическа формация вляво, която трудно може да се осъществи без Първанов.
Така или иначе, за обществото е ясно, че изборите в Турция бяха тотално опорочени, а от посолството на България във Вашингтон са изчезнали изборни документи. Ясно е също, че Сергей Станишев е допуснал груби нарушения при работата си със секретни документи, пряко свързани с националната сигурност.
Затова Първанов не би трябвало да бъде изненадан от острата реакция на управляващите и на подкрепящите ги партии. Народът го е рекъл – каквото повикало, такова се обадило. Затова следващият логичен въпрос не е дали има обективни причини за реакциите срещу президента, а дали искането на процедура за отстраняването му /импийчмънт/, не е прекалено амбициозно.
Ами не е. Ако се спрем на искането на „Атака”, то се основава на нарушение на конституцията. Според член 98, /14/ „Президентът информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.” През 6-те години на върха на държавата Първанов не е изпълнил нито веднъж това свое задължение според справката, направена от председателката на парламента Цецка Цачева. Колкото до искането на ДСБ да се разгледа отново аферата „Петрол срещу храни”, като се изискат допълнителни документи от иракското правителство, то също е свързано с нарушение на конституцията, защото тя забранява външно финансиране на политическите партии в България. Името на БСП изплува преди години в проучването на ООН, а по онова време лидер на БСП беше Първанов.
Според член 103, /1/ на конституцията „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна или нарушение на Конституцията.” А според 103, /2/ „Обвинението се повдига по предложение на най-малко една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.”
По-нататък предложението постъпва в Конституционния съд и се разглежда в срок до един месец от внасянето.
Простата аритметика сочи, че ако бъдат единни, ГЕРБ, „Атака”, РЗС и „Синята коалиция” имат необходимото парламентарно мнозинство – при необходими 161 гласа те могат да разчитат на 162.
В конституционния съд положението е различно. Там решение могат да вземат минимум 9 съдии, като 7 от тях трябва да подкрепят искането за отстраняване. Като вземем предвид съотношението на силите в КС според квотния принцип, там искането за импийчмънт няма да мине.
Ще речете, защо тогава е цялата шумотевица?
Поне по две причини.
Първо, открай време Георги Първанов се държи не като президент, а като нечий резидент във властта. По линия на външната политика поведението му е като на резидент на Русия, по отношение на вътрешната – като на резидент на олигархията и на мутрите.
Второ, като отказа да се оттегли от поста си след разкритията за агентурното му минало, „Гоце” се превърна в котва за евроатлантическото плаване на България. Както се казваше навремето, Първанов е в състояние на полулегалност. Той не се крие, но почти никой в рамките на ЕС и САЩ не го търси.
По време на тройната коалиция Първанов на практика нямаше проблеми, защото и трите партии във властта имаха същите интереси и по отношение на Русия, и по отношение на мутрите и олигархията.
Сега има качествена промяна на обстановката и на условията за правене на политика. От тази гледна точка Първанов може би се опитва да спаси каквото може в защита на интересите, които е защитавал като /п/резидент. От своя страна управляващите и подкрепящите ги партии го перват превантивно през пръстите, за да знае докъде може да се простира. Да си има едно наум. И ми се струва, че точно така ще се заиграе премиерът Борисов.
Но каквото и да се случи през близките дни и седмици, е ясно, че тройната коалиция, в частност БСП плюс президента Първанов, са водили лоша за националната сигурност политика. Ясно е също, че без промяна на недъгавата конституция, или без нова конституция България трудно ще се впише като пълноценен член на ЕС.
Прецедентът е факт. Дано мнозинството се възползва умно от него.
Иван Ибришимов

ДАНС = организирана престъпност...

Инфантилното поведение на бившия премиер при боравенето с класифицирана информация не може да бъде свързано по никакъв начин с нещото, което вие нарекохте "доклад", което пък на свой ред не е доклад, не е и справка, а е един компот, който е крайно време да се каже защо е бил направен. Това заяви в предаването "Тази сутрин" на bTV Стефан Гамизов, сочен като една от причините имунитетът на Сергей Станишев да бъде поискан.

Той показа снимка на организаторите и босовете на организираната престъпност в България, насядали на една маса, като уточни: "За да не си мисли някой, че в България организираната престъпност е ей така, просто някакви хора. Част от тях аз ги разпознах, част от тях не мога да ги разпозная. Чакам статията в британския вестник, защото британските журналисти, освен всичко останало, са успели да подслушат разговора. Надявам се прокуратурата да не ги изпоарестува в България".

Единият от седящите на масата е един от шефовете на българските служби за сигурност, който във въпросния разговор се оказва, че е директен организатор на организираната престъпност в България, съобщи Гамизов. Той уточни, че става въпрос за един от шефовете на ДАНС , но не за Петко Сертов.

"Ето вижте ги героите, които разсипаха демокрацията в България, направиха децата на България проститутки по Западна Европа, успяха да накарат 2 милиона Българи да емигрират и до 2050 година, ако тези не бъдат спрени, ще убият един милион българи, под всякаква форма", отбеляза още Гамизов.

Той съобщи, че в британския вестник ще пише къде е правена тази снимка, ще пуснат и стенограма на разговора. Гамизов посочи един от мъжете на снимката и каза, че той изпращал постоянни поздравления на заместник-шефа или на шефа на службата за изключителните му геройства в АЕЦ "Белене", като казва "Ай, честито, сега фирмичките ни ще работят".

Писмо от любовницата...

Не знаеше за мен, нали? Понякога радарът на прословутата женска интуиция не успява да засече дори очевидни сигнали, особено когато титулярката е прекалено влюбена, доверчива или отегчена. А и ти едва ли вярваш в историите за руси косми по ревера, червило по ризата и внезапно завърнали се от командировка съпруги – те съществуват само във вицовете, градския фолклор и следобедните пенсионерски сапунки. Аз също дълго не знаех за теб. Каза ми, че е женен едва когато любовта като досадна муха закръжи около идилията на уж неангажиращия секс. В началото, докато ловуват, женените мъже обикновено крият халките си - изваждат ги едва по-късно, като магически амулет против влюбване. Не, че помага… Дали съм по-хубава от теб? Не мисля. Съвсем обикновена жена съм. Знам, ти си мислиш, че съм по-млада, по-слаба, по-умна, по-интересна, представяш си ме като фатална красавица с изряден маникюр, премрежен поглед и сатенено бельо - магнетична, загадъчна, капризна, непокорна и адски секси. Мила, огледай се – колко такива жени си виждала сутрин в трамвая? Образът на жената вамп изобилно населява рекламите за водка, а не тайните квартири на шавливи съпрузи. Глен Клоуз сварява зайчето само на кино – за назидание на прелюбодейците. Всъщност имам няколко излишни килограма, целулит, гаден ПМС, изяждам по цял шоколад, когато съм в стрес, плача на филми, а допреди да седна да пиша този текст, рязах лук в кухнята. И дори не съм руса. Защо тогава ти е изневерил с мен ли? Не знам. Може би след като е потънал в мекото кресло на домашния уют с теб, ловецът в него е почнал да нервничи. И е имал нужда просто ей така, да обстреля нещо - да си припомни как става. Да подостри ноктите си, да разтръска грива и да си поиграе малко на преследвач. Да се почувства мъжкар и да нахрани изгладнялото си его с възторга на чифт женски очи, които все още не са виждали свитите му на топка мръсни чорапи. Ти вече не си плячка за него, ти си отдавна завладяна и маркирана територия. Ти си публиката, която вече не му ръкопляска, защото знае наизуст репертоара му от вицове. Ти си сигурността, чехлите под леглото, топлата супа, майката на децата му - опитомената женска, свила гнездо и пуснала корени в душата му. Аз съм адреналинът, ускореният пулс, необяздената кобила, бързият секс в обедната почивка, написаният крадешком есемес и най-новият скалп, увиснал на колана му. Ти си свидетелят на живота му и обещанието, че няма да остарее сам. Аз съм символът на неговата лична свобода и право на сексуално разнообразие. Нека не се заблуждаваме – моето място е вакантно, можеше да го заеме почти всяка жена, която изглежда сравнително прилично и е поне минимално заинтригувана от Него. Беше чиста случайност, че точно аз попаднах в обсега му точно в този момент. Не съм циник, реалист съм. Женените мъже рядко се влюбват в любовниците си, просто понякога объркват хормоналната си еуфория с любов. Любовницата е вълнуваща само докато не му пречи да си я измисля. Когато стане реален човек от плът и кръв, се превръща в потенциална съпруга. И е време за нова любовница. Аз също не бях влюбена в него – или поне не е това думата. Просто ме привлече и се поддадох на импулса – не съм имала причина да не го правя, нито е моя работа да оглеждам предварително ръцете му за следи от халка. Не съм искала да ти го отнемам, напротив, харесваше ми, че е женен - за мен това значи безопасен. Аз съм жена-единак, не обичам твърде обвързващите отношения, а бракът е усмирителна риза, която обезврежда мъжа – прави го по-лесно предвидим и управляем. И той наистина беше такъв. Знаех, че няма да продължи дълго, знаех, че не съм нито първата, нито последната му забежка. Знаех от какво се страхува, какво иска. Знаех кога ще си тръгне. Добре, признавам, че понякога ми доставяше удоволствие самото усещане за власт над него – властта да го накарам да се отрече от обета пред олтара. Да се отрече от теб, отдавайки се на мен. Не ми прави чест, но това е истината. Това няма нищо общо с теб, ти нямаш персонално значение за мен. Всяка друга можеше да бъде на твое място. И всеки друг – на негово. Усещането за пълен контрол над него ме опиянява, но и ме натъжава. Понякога тайно копнея за мъж, който поне веднъж да ме изненада – да устои или поне да не се предаде толкова лесно. Но на тях им е ужасно слаб ангелът. Винаги ги оставям да си мислят, че те ме избират и те решават – но всъщност решавам аз. Между другото изневярата изобщо не е запазена марка само на женените. Неженените също изневеряват на поразия и нито бракът, нито липсата му са някаква защита срещу подобно нещастие. На мен самата също са ми изневерявали, и то редовно и многократно. Та ако това те успокоява, всевишният се е погрижил да си получа възмездието и като потърпевша. Когато ми се случи за пръв път, бях като попарена, заля ме паника, че го губя, първото, което си помислих, беше „ама нали каза, че ме обича, тогава защо…!?” Едва по-късно разбрах, че мъжете рядко изневеряват, защото са спрели да те обичат. Ти например, като толкова обичаш любимата си чанта на Армани, защо си купуваш нова? Знам, потресена си, не можеш да повярваш, чувстваш се предадена… Вярвала си в думата му, дадена в гражданското и църквата. Чувала си, че мъжете изневеряват, но си била убедена, че точно твоят съпруг няма да го направи - „той не е такъв човек”. Ще ти го кажа - няма моногамни хора. Има само много влюбени, страхливи или мързеливи. И колкото повече човек се самонавива колко е моногамен, толкова по-полигамна му става душата. Просто хората сме така устроени, че в момента, в който обявим нещо за забранено, почваме да го искаме. А самото желание, дори да не е консумирано, вече е вид изневяра. Или може би ти ще се почувстваш добре, ако разбереш, че той жадно точи лиги след други жени, но си стиска ципа и ти е \"верен\" от страх, че ще го хванеш и ще го причакаш зад вратата с точилката? Не, вече не се срещаме. В началото казваше, че не може без мен, беше като обсебен. Почти чувах как адреналинът бълбука из вените му, вълнуваше се, очите му имаха оня хищен блясък на гладен котарак. После постепенно взе да става все по-зает, да го викат „по спешност”, „да ремонтира апартамента”... Женените мъже имат безпогрешен инстинкт към заплахата от „усложнения” и знаят кога точно да спрат. Накрая престана да ми се обажда, без обяснения. Може би не иска да изгори всички мостове, за да съм му подръка, ако през някой дъждовен следобед в офиса отново му доскучае. Понякога ми звъни протоколно да ме пита как съм – едва ли го интересува, просто не иска да се чувства лош и безсърдечен. Не, не се опитвам да ти ставам приятелка – и двете знаем, че това би било лицемерен начин взаимно да се контролираме. Исках само да ти кажа истината – моята истина. Да я чуеш лично от мен. И да разбереш, че ние сме половинките на едно цяло – двете с теб взаимно се създаваме и съществуваме една чрез друга. Ти ме дебнеш, сънуваш ме, нервно душиш из въздуха, за да откриеш следите ми. Аз пък вечно се крия и пазя и никога не му звъня на мобилния вечер. Аз съм жената в сянка, жената без име, неговата доза самочувствие и твоят кошмар. Съпругата и любовницата – вечните врагове, Ева и Лилит, земята и небето, законът и грехът – воюваме от векове, нали? Но той разчита именно на това, разбираш ли? Нашата война е паметник на мъжкото му его, женските ни страхове и негово убежище. Затова недей да ме мразиш, моля те. Нямаш представа колко лесно можем да си разменим местата.

Друга версия на История Славяноболгарская.

Русия два пъти унищожава българската държавност. Първия път, екзекутор на България е кървавият езичник Светослав през 968-971 година. Светослав избива безмилостно над 300 български болярски рода и обезглавява държавата по същия начин както я обезглавяват 10 века по-късно комунистите под руски контрол. Какво се е случило в тази далечна и драматична за Родината ни епоха може да прочетете тук:

Причините, довели до византийско-руския съюз против България, са анали­зирани нееднократно. Насочвайки внима­нието си към Киевска Рус, Никифор II Фока е ръководен от желанието да противопос­тави на България силен и недостатъчно познат за българите противник. Вероятно още при цар Симеон между България и Ки­евска Рус са съществували връзки, но все пак Византия е имала по-солидни позиции и възможности за влияние в руския поли­тически живот. От времето на византийско-руския договор от 911 г. в имперската армия присъства наемната варяго-руска дружина. Контактите меж­ду Киевска Рус и Византия се засилват след покръстването на княгиня Олга (944-964) в Константинопол (955).

Византия насочва вниманието си към младия и войнствен княз Светослав Игоревич (964-972). Току-що поел властта от майка си Олга, Светослав става изразител на най-агресивните среди от руско-норманската знат. Той се отнася насмешливо към верските възгледи на Олга, приемай­ки Христовото учение за религия на сла­бите.

Никифор Фока изпраща при Светослав, Калокир, син на протевона (управителя) на Херсонес. Този млад и амбициозен арис­тократ вече е бил с дипломатическа мисия при немския император Отон I. Сега Ни­кифор Фока му гласува още по-голямо доверие, като му дава и високата титла пат­риций. Чрез Калокир руският княз полу­чава 15 кентенария злато. Изчисленията показват, че сумата не е достатъчна за на­емна войска, по-голяма от три-четири хи­ляди души. Така е, защото византийското правителство вижда в княза не обикновен вожд на наемници, а политически партньор с по-широки характеристики. Златото е личен дар за княза, докато за войските му е предназначена плячката, която ще бъде придобита в България.

Светослав изненадващо дебаркира със своите ладии в Дунавската делта. Това ста­ва не в началото на лятото на 968 г., както често се твърди, а най-вероятно през ав­густ (Йоан Скилица). Лъв Дякон съобщава, че войските на киевския княз наброяват 60 хиляди души {без да се броят наемни­ците!), чието ядро е княжеската дружина от около 10 хиляди воини. Светослав води ог­ромни за времето си сили, използвайки зна­чителния демографски потенциал на рус­ките славянски племена.

Руското нападение е изненадващо за българите. Когато Светослав навлиза в Дунав, срещу него цар Петър изпраща 30-хилядна войска. Българите са разгромени от русите още в първото го­лямо сражение, а спасилите се от бойното поле се затварят зад яките стени на Дръстър. При вестта за поражението цар Петър получава апоплектичен удар и на практика става неспособен да изпълнява функциите си на държавен глава. Той при­ема монашески сан и се оттегля в манас­тир. Само след няколко месеца царят чер­норизец умира (30 януари 970 г.). Така България губи опитен и обигран политик, койо независимо от своите грешки и сла­бости води държавните дела повече от че­тири десетилетия.

Последвалите действия водят до завла­дяването на част от североизточните бъл­гарски земи. Руският хронист твърди, че Светослав завзема 80 града по Дунава. Във всеки случай руското заво­евание все още не включва столицата Ве­лики Преслав. Независимо от болестта на цар Петър българското правителство по­не донякъде се съвзема от тежкия удар. Каква е съпротивата срещу нашествието е трудно да се каже, но според руската ле­топис именно по внушение на българите печенезите нахлуват в руските земи и бло­кират столицата Киев. Светослав е прину­ден да прекъсне победоносната си кампа­ния и да се върне бързо назад.

Неочакваното поражение на български­те сили във войната със Светослав прави силно впечатление в Константинопол. Никифор Фока е неприятно изненадан от бър­зото развитие на руско-българската вой­на, за която се е предвиждало да бъде дъл­га и изтощителна и за двете страни. Рязката промяна в ситуацията принуж­дава императора да търси сближение с българите. Византия няма достатъчно си­ли за война на север, доколкото през 968 г. действията срещу арабите са в апогея си, а в Южна Италия продължава конфлик­тът с немците. Сведенията за поредните българо-византийски контакти са лаконич­ни и противоречиви. Колко време отнемат тези преговори и какви са резултатите им, можем само да гадаем, но в някакъв вид старото приятелство поне в декларативен вид е възстановено. По същото време бо­лестта на цар Петър се влошава, той при­ема монашеството и не след дълго умира. Тогава византийското правителство позво­лява на неговите синове Борис и Роман да се завърнат във Велики Преслав. Ако империята наисти­на е виждала в Борис и Роман гаранция за запазването на мира, това се е дължало на желанието във Велики Преслав да доми­нират достатъчно познати политически си­ли и личности. В този смисъл и неопит­ността на Борис II очевидно е приемана като условие, че от българска страна няма да последват неприятни изненади. Възцаряването на Борис II не носи така нужната на страната стабилизация. Прекарал цели шест години (и то годините, в които се оформя като лич­ност!) във византийската столица, той на практика не познава ситуацията в страна­та си и вероятно лесно става зависим от противоборстващите групировки.

През лятото на 969 г. Светослав все още е в Киев, включително по време на смърт­та на неговата майка, княгинята и бъдеща светица Олга-Елена (11 юли с. г.). Преди кончината си Олга, подкрепяна от своите приближени, обсипва с упреци Светослав. Част от руската знат не одобрява авантю­ристичните походи, включително и този в България. Светослав обаче е непоколебим, той стига дотам да заяви, че не желае пове­че да управлява от Киев, а от Преславец -там била средата на неговата земя, т. е. на замисляната вече фантастична държава от Балтика до Византия. Князът представя завзетия български Преславец като истин­ски рай, където „се стичат всякакви бла­га: от гръцката земя злато, коприна, ви­на и различни плодове, от чехите и угри-те - сребро и коне, от Русия пък - кожи ивосък, мед и роби". Лъв Дякон свидетелства, че след нападението над България Светослав и приближените му „не искали да се връщат в страната си, но, възхитени от благо­денствието на тези земи, съвсем пренеб­регнали сключения договор с император Никифор и сметнали, че за тях е изгодно да останат и завладеят тази страна ". Воден от подобни намерения, Светослав се готви усилено за втория си поход, ко­ето отнема поне няколко месеца.

Завръщането в България е осъществе­но с привличането на допълнителни сили, включително нови групи наемници от Скандинавия. Според руския летописец съпротивата сега е много по-упорита. В за­вързалата се битка „българите започнали да надделяват ", което показва, че пре­славското правителство все пак не е така бездейно, както се приема обикновено. И този път численото надмощие и опитът на варяго-руските мъже на кървите си каз­ват думата, а българската войска отново е разгромена. Североизточната част на стра­ната, включително Дръстър и столицата Велики Преслав, попада под режим на рус­ка окупация. Това става в резултат на теж­ки боеве.

В определен момент двете страни стигат до спо­разумение, наложено от Светослав с гру­ба сила. По-късните събития показват, че Борис II запазва известна власт, а не само нейните символи и инсигнии. Споменава се за български части под руско командва­не, както и за крепости, оставащи под конт­рола на български градоначалници.

Темата за Светослав е използвана по-късно за примитивна про­паганда. Усилията на ред български граж­дански и военни историци да представят Светославовата агресия като начало на ве­ковната българо-руска(=сьветска) бойна дружба са неприкрито тенденциозни и от­кровено несъстоятелни. От своя страна до­ри и авторитетни руски (съветски) изсле­дователи не могат да преболедуват тради­ционното имперско мислене, твърдейки, че Светослав не искал да завладее България, а само тъй нужната на Киевска Рус Дунав­ска делта (?!) - при все че тя е неразделна част от същата тази държава България, към която князът има едва ли не най-приятелски намерения...Действията на Светослав са насочени срещу суверенна държава, която с нищо не му дава повод за война. Отначало те са свързани с грабеж и директна услуга за тре­та страна - Византия. Най-меко казано, то­ва е агресия и плен руски.

Когато повторно нахлу­ва в България, киевският княз вече има още по-опасни намерения. Мнимият съюз е ка­тегорично неравноправен. Борис II продъл­жава да резидира в столицата Велики Пре­слав, но в нея е разположен силен руски гарнизон. При това през пролетта на 971 г. Йоан Цимисхи среща българския цар във външния град на столицата, докато ук­репеният царски дворец явно още от 969 г. е в руски ръце. Обстоятелството, че през 971 г. Светослав е в Дръстър, съвсем не означава, че той едва ли не великодушно е отстъпил Преслав на цар Борис - може би в конкретната ситуация това е чисто стратегически ход. От друга страна, Дръстър не е просто една силна крепост, а представлява своего рода партнираща столица. Факт е, че през 971 г. Светослав в Дръстър екзекутира голям брой българ­ски боляри. ((според изворите 300!) - да си припомним какъв потрес предизвиква съ­общението на Григорий Цамблак за убийството на 100 видни българи от турците в 1393 г.). Това също ни навежда на мисълта, че съюзът е основан на факти­ческото заложничество на българския цар и най-видните личности от неговото об­кръжение. Светослав смята партньорството си с Борис II за временно. То му е необходимо до постигането на решителна победа над империята, която би открила перспектива за нови споразумения и реша­ване на вече открития български въпрос. Твърдението, че „Преславец" (някои уче­ни допускат, че става дума дори за Велики Преслав!) е средата на моята земя, показва княза „варяг″ във всеки случай не като български съюзник и радетел на сла­вянско братство, а като откровен завое­вател. Тези намерения на Светослав ста­ват още по-неприкрити след смъртта на Никифор II Фока, когато неговият приятел Калокир е още по-настойчив в намерени­ята си да завземе византийския трон с рус­ка помощ. Тоест Светослав разполага с об­лечен в някаква легитимна форма мотив да завладее България, обещана му от Калокир като бъдещ византийски василевс. Така от агресор, окупатор и тираничен съюзник на Борис II киевският княз съв­сем естествено започва да се превръща, ако използваме емоционалния език на стари­те автори, в чужд поробител.

Водейки голяма и разноплеменна ар­мия, през пролетта на 970 г. Светослав нахлува в Източна Тракия. Варда Склир увлича нападателите в засада и им нанася тежко поражение. Византийският успех остава неоползотворен поради въс­танието на Варда Фока в Мала Азия. Склир с част от войските е изтеглен от европейската част, за да се сражава про­тив узурпатора. Руските набези са подно­вени, а оставеният начело на византийс­ките войски в Тракия магистър Йоан Куркуа не се оказва на висота. Съпротива оказват и българските власти в онези земи, които не са под режим на пряка рус­ка окупация. Известен е случаят с Плов­див - градът отказва да се подчини на Све­тослав, след което е атакуван и превзет. Разправата с непокорните се изразява в жестоки репресии (хиляди хора са наби­ти на кол) и разрушаване на града. През достатъчно отдалечената 1114 г., когато Анна Комнина заедно с баща си импера­тор Алексий I Комнин посещава Пловдив, този някога голям и хубав град все още не се е съвзел от разрушенията на таврите и скитите (т. е. русите) в старо време. Самоувереността на Светослав и хората му става все по-силна, което при­нуждава император Йоан Цимисхи сам да се заеме с отблъскването на руската зап­лаха.

В края на март византийската армия, во­дена от самия император, потегля към Ве­лики Преслав. Ромеите, които винаги са се бояли от влизането в дебрите на Балкана (включително няколко години по-рано при Никифор II Фока), сега необезпокоявано преминават източните старопланински проходи. ромеите са допуснати, а може би и дори водени по опасните планински пъти­ща от българи, доверили се на деклараци­ите на императора че идва като съюзник християнин срещу езичниците руси. Явно такова е било и поведението на българите на юг от Балкана, където армията на Цимисхи се движи свободно, без да се налага да превзема български крепости.

Армията на Цимисхи достига Велики Преслав на 12 април 971 г. Ако вярваме на Лъв Дякон, русите наистина са изнена­дани, сред тях дори настъпва суматоха. Най-вероятното обяснение е, че те са раз­читали да бъдат известени за ромейското придвижване от българите. Това обаче не става, а руското командване е лишено отнепосредствена информация за конкретна­та военна кампания. Въпреки това пред стените на Велики Преслав се завързва ожесточена битка. Руската пехота търпи големи загуби и е принудена да побегне зад стените на българската столица.Калокир, който по това време е в Преслав, панически заминава за Дръстър, може би за да повика Светослав с главните сили. На 13 април с помощта на стенобойни маши­ни и стълби калените войници на Цимис­хи проникват в града. Те овладяват външ­ния град, а руският воевода Свенкел (Свенелд) се затваря във вътрешната крепост. Русите се съпротивляват ожесточено и находчиво, устройвайки клопки на напа­дателите. Тогава в крепостта са хвърлени запалителни вещества (вероятно гръцки огън), с което по-нататъшната отбрана ста­ва невъзможна. Свенкел с оцелелите си войници успява да си пробие път и да побегне към Дръстър.

Във външния град на българската столица Йоан Цимисхи открива Борис II, с когото той разговаря като с господар на българи­те. Царят е заедно със съпругата си и две­те си невръстни деца. Царят по­лучава приятелски уверения, че ромеите идват като съюзници и че за тях врагове са единствено русите. Реалната власт на Бо­рис II обаче не е възстановена, а царската съкровищница е поставена под разпореж­дането на императора. Фактически Борис се превръща от руски в ромейски почетен пленник и заложник за поведението на бъл­гарската знат.

На 23 април (Гергьовден) Цимисхи е край Дръстър, пред чиито стени според Лъв Дякон го очаква 60-хилядната руска войска. Кървавата битка завършва с теж­ко поражение за русите. Оцелелите се ук­риват в здравата дунавска крепост, а Ци­мисхи изгражда укрепения си лагер на ед­на височина (може би дн. Меджиди табия). Скоро пристига и огненосният ви­зантийски флот, което въодушевява роме­ите и носи униние в руския лагер. Ладии­те веднага са скрити в подножието на кре­постните стени. Светослав попада в пъл­на блокада, за която не е подготвен. В Дръстър няма дори достатъчно хранител­ни припаси. Византийско-руските схват­ки пред Дръстър продължават близо три месеца, при което силите на Светослав се топят от ден на ден. На свой ред Цимисхи засилва армията си, призовавайки пред Дръстър гарнизоните, оставени преди то­ва в другите крепости в района. Светос­лав прави дързък нощен излаз, за да се снабди с припаси, но постепенно над ар­мията му надвисва сянката на глада. Не помагат нито опитите за създаване на соб­ствена конница (слабото място в руската военна тактика), нито езическите жерт­воприношения и екзекутирането на подо­зираните в измяна български боляри. Лъв Дякон споменава и за човешки жертвоп­риношения с български младенци (бебе­та).

Битката, решила изхода на ця­лата война, е на 21 юли 971 г. Русите да­ват много жертви, а храбрецът Анемас (покръстен арабски принц) успява да рани тежко в рамото самия княз.След тежкото поражение русите се съг­ласяват на преговори. Условията на дого­вора отразяват пълната византийска побе­да - киевският княз се заклева да бъде съ­юзник на империята, като декларира отка­за си от претенции към Херсонската тема (Крим) и България. На русите великодуш­но е позволено да се оттеглят в родината, като са снабдени с хранителни припаси.

Скоро русите потеглят по обратния път към Киев, но се налага да пре-зимуват при устието на Днепър. През про­летта на 972 г. Светослав се опитва да про­дължи пътя си, но при Днепърските праго­ве (т. е. северно от днешния гр. Запоро-жие, Украйна) попада в печенежка засада. Тук князът намира своята гибел, а от чере­па му по заповед на печенежкия каган Куря е изработена обкована със сребро чаша - свидетелство за близостта на печенежки-те вярвания до онези на старите българи.

Цар Борис II е официално развен­чан, като му е заповядано да снеме цар­ските знаци (тиара, багреница, червени бо-туши и пр.), което става на специална це­ремония в императорския дворец. Борис получава високата титла „магистър", до­като за Роман не се споменава нищо спе­циално. Двамата братя остават под особен надзор, продължил до бягството им през 978 г. Така от византийска гледна точка България престава да съществува като су­веренна държава, а административното й преустройства трябва да я превърне (пър­вите стъпки в тази посока са вече направе­ни) в неразделна част от византийската им­перска територия.

Питат ли ме де`й зората..

Изявление на Сергей Дмитриевич Сатанишев, русский болгарин за инесения доклад от ДАНС

Мамчета, аз немножко обосрался, даклад бил многа апасен, в даклад маи министри, май брат ГеоргиЙ (тоже истинский балгарин) били изабличени как правят сваи далавери и аз - ката брат - решил да скатае даклад, да пастъпи хитра, ама неща са прецакали, Бойка меня хванал па бели гащи и сега аз трябва бяга, иначе Бойка меня бие шут в гыз и аз права в пандиз. Таваришч Путин, атваряй Кремал, аз бяга, носи многа пари и доноси... Рапарт даден!

Вижте как ние българите разбираме пазарната икономика...

Цитат на седмицата

“Познавачът флиртува на плажа с момичето с най-светлата кожа — тя има още отпуск пред себе си.”

Марчело Мастрояни

Френският посланик попита дали наказателният кодекс е писан от обвиняемите

24 Октомври 2009, в. Дневник

Посланикът на Франция в София Етиен дьо Понсен реторично попита днес в интервю за БНТ дали българският Наказателен кодекс не е писан от обвиняемите и дали правата на престъпния контингент не са прекалено защитени. "Наказателният кодекс на България е много благоприятен за наказаните, ние се питахме дали той не е бил изготвен от тях, от хора, които са до такава степен защитени, че след като в пресата избухват афери те стават следствени и после нищо не се случва", каза френският дипломат.
По думите му фактът, че такива хора не получават обвинение и присъда, а напротив - биват оправдани, прави положението бедствено.
Все пак според дьо Понсен политическата воля за промяна у управляващите се вижда, но все още не е ясно дали тя ще е достатъчна, за да стане реалност.
Посланикът на Франция изрази безпокойство от ставащото във Висшия съдебен съвет, защото то "показва, че на най-високо равнище съществуват сериозни проблеми." Сигнал за това, че нещата и там се подобряват, по думите му, е фактът, че тези казуси стават известни на обществото.

Интервюто на Етиен дьо Понсен е по повод негов текст, публикуван на блога му:
"Бих искал да споделя с вас впечатлението ми от една сцена, на която присъствах и която е част от българското всекидневие, пише авторът на текста. Излизайки пеш от един голям софийски хотел, попаднах лице в лице с пристигащ, впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини, германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните, за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези
коли бяха с особени номера от рода на С за София 000 и още нещо.
От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки, ръце зад саката. После слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета. Дължината на полите им явно не беше първата им грижа. Накрая с телефон на ухото и с отпусната походка слезе охраняваният човек. Не го познавах. Цялата тази компания влезе в хотела, като бодигардовете взеха позицията на стрелци в хола, както се казваше, по време на моята военна служба.
Държа да уточня, че не ставаше в никакъв случай въпрос за официален кортеж или охрана. За един миг при преминаването на тази гледка помислих, че се намирам в иракска афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде може да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но, не, бях в България, страна членка на ЕС от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде."

Има нещо гнило в България

Два факта от нашето ежедневие, илюстриращи нагледно драматичния срив в ценностния статус, липсата на всякакви задръжки и нравствената уродливост на обществото ни.

Първият: бургаският бизнесмен Стоян Стоянов е отвлечен и убит заради имотен спор за някакви си пършиви два декара и половина. При това – забележете – не става дума за злоупотреба или неизпълнение на задължения от негова страна. Става дума за това, че си позволил да откаже да ги купи.

Поръчители на убийството са Галин Костов - бивш съдия от Окръжния съд във Варна, и Станислав Михайлов, бивш изпълнителен директор на Агенцията за държавни вземания. Съдия и висш държавен чиновник. Та те наели съответните мутри, които пък наели съответните изпълнители на мокри поръчки. След което взели да се ослушват с плащането и когато единият от реалните убийци - Манол Хаджиев, започнал твърде настойчиво да си търси полагащите му се за свършеното 30 000 евро, двамата държавни ВИП-персони решили казуса, като разпоредили и той да бъде убит.

Вторият: Трима полицаи от областната дирекция на МВР Разград, командировани на морето, извършили блудствени действия с малолетна. Въпросното момиче било избягало от къщи и се обърнало към тях за помощ, защото някакво момче се опитало да я изнасили. Вместо да получи помощ, била заведена в бунгалото на полицаите, които извършили блудствени действия с нея, като на всичкото отгоре заснели сексуалните си подвизи с камерите на моблините си телефони.

Тук просто няма нужда от коментар. Когато съдия поръчва убийство, а помолени за помощ полицаи водят обърналото се към тях малолетно момиче да го чукат в бунгалото си, вече е ясно едно: не живеем в държава. Живеем в джунгла, където вече нищо няма значение – и всичко, буквално всичко е възможно. И може би думата не е точна: не живеем, гнием. И се чудим защо отвсякъде дъхти на гнило в нещото, което някога наричахме родина.

Едвин Сугарев