Rambo IV 2008

26 години след като българинът от канадски произход Тодор Кочев даде старт на знаменитата поредица за Рамбо и две след като Сталоун приключи работата си по другата си прочута серия - за Роки, доживяваме краят на сагата и за Джон Рамбо.
Две десетилетия след излизането на третата част, след края на студената война и в разгара на борбата със световния тероризъм.
За разлика от четвъртия филм за Индиана Джоунс при „Рамбо 4” няма свръхочаквания.
Сталоун не се причислява към арт феномените и неговите опуси се възприемат еднозначно като продукт на масовата култура.
Въпреки героичните му опити да се измъкне от щампата на мускулестия мълчалив и малоумен мачо със златно сърце, готов на подвизи на ринга и в джунглата, публиката по света иска да гледа Силвестър Сталоун именно в това му амплоа.
Той е много повече от тази щампа и значително по-интелигентен от представата, която експонира за себе си в своите екшъни.
Да не забравяме, че той рисува прилично, че прие риска да пее - при това много добре -в дует с Доли Партън във „Фалшивият диамант”(1984), че умее да пише интересни сценарии - освен двете свръхпопулярни поредици, той е сценарист и на „ФИСТ”(1978) и „Състезанието”(2001),както и на два от по-старите си режисьорски опита - „Райската алея”(1977) и „Да оцелееш”(1983), че е и много добър постановчик - втора, трета, четвърта и шеста серия на „Роки” и четвъртата на „Рамбо” са негово дело, а през тази година се представя и с още един телевизионен филм „Прословутият”, че е еднакво успешен и като комик – „Спри или мама ще стреля”(1992), и като трагик - „Копланд”(1997), че помогна в озвучаването на анимационния хит „Анц”/1998/...
Това е безспорно така, но за масовата публика по света той е просто Роки - за първия филм дори взе „Оскар” за сценарий за 1976 г.(!) и Рамбо.
Каквото и да правеше друго в своята кариера, както и да се мъчеше да психологизира и проблематизира дори екшъните си - „Разрушителят”(1993), „Специалистът”(1994), „Атентатори”(1995), „Дневна светлина”(1996), „Законът на Картър”(2000), той постигна най-големия си успех с двата си знакови образа.

Преди да се пенсионира Сталоун поднесе на феновете си края на епопеята за Роки, която се оказа интересна, професионално изпипана и пълна с емоции, а сега ни изненадва приятно и с „Джон Рамбо”.