Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък.Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, колкото да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим.
Според италианския икономист професор Карло Чипола хората се делят на четири основни категории. В първата категория са умниците. Те са доста малко, но все пак ги има. Умните хора правят добро на другите и добро на себе си. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си. Втората категория са балъците. Балъкът е човек, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Трета група са бандитите. Бандитът прави лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго.
Четвъртата и най-многобройна група е тази на глупците. Глупакът е същество, което се изхитря да прави лошо както на другите, така и на себе си. Глупците живеят тъпо, не се радват на живота и са недоволни от всичко. И понеже глупците в крайна сметка доминират живота ни (поне в България е така), то е полезно да се знаят основните закони на човешката глупост.
Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак. Вторият закон на глупостта гласи, че винаги и неизбежно всеки не-глупак подценява броя на глупците, които го заобикалят. И наистина, всеки не глупав човек в даден момент от живота си по някакъв повод се е чудил как е възможна чак пък такава глупост. А не е трябвало да се чуди. Защото според Втория закон така и трябва да бъде.
Съгласно Третия закон пък шансът някой да се окаже глупак не зависи от която и да е отличителна черта на този някой. Така за всяка държава съществува един постоянен процент, наречен коефициент на глупостта, който за България е 50 на сто. Това е процентът на глупците във всяка група хора и в обществото като цяло. Казано другояче, в една група цигани вероятно половината са глупци. Но също така и половината от политиците са глупци, половината от министрите, както впрочем и половината от университетските преподаватели.
Според Четвъртия закон не-глупците винаги и неизбежно подценяват разрушителната мощ на глупците. Разбира се, това се отнася и за самите глупци, но при тях разумното поведение поначало е изключено и подценяването е без особено значение. Петият закон е обобщаващ и гласи, че
глупакът е най-опасното същество на този, а вероятно и на онзи свят.
Законите на глупостта имат и забавни следствия, някои от които са открити от български изследователи. Известна е в частност поговорката, че акълът и мензисът си приличат: закъснеят ли, не ги чакай. Друго българско откритие е Комбинираният закон за гравитацията и глупостта. Според него, ако хвърлиш камък право нагоре, той винаги и неизбежно ти пада на простата глава. Тук понякога се задава наивният въпрос "Ама не може ли човек да се дръпне?". На което следва назидателният отговор, че не, не може. Защото това не е закон само за гравитацията, но и за глупостта.
След като делът на глупците е едва ли не световна константа, то какво все пак отличава нормалните държави от откровено ненормалните? Ами отличава ги това, че в нормалните държави на глупците не им се позволява да се развихрят в цялата си красота и мощ. Докато в ненормалните държави глупостта необезпокоявана бесува, а всички я гледат като изоглавени и питат "Ми с'я к'во стана?" Ми сега е станало това, че глупците са били оставени да се наглупеят на воля. И по-точно, да ни наглупеят нас, останалите. И друго, в нормалните държави постепенно се свива делът на балъците и бандитите, а се увеличава този на умните хора. Защото само умните могат да компенсират щетите, създавани от откровено глупавите им сънародници.
Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък. Първо, защото коефициентът на глупост у нас е поне двойно по-висок, отколкото в белите държави. И второ, защото е много нисък процентът на умните хора. И не само е нисък, но и не иска да расте. Поне през последните 64 години не иска. Не че след Освобождението нещата са били по-различни, де. За шест години, през 1912-1918, България води три тежки войни. И докато българската армия печели битките, българската политическа класа губи войните. По-голяма глупост от това, здраве му кажи. И още, докато 900 000 български мъже тогава гният по фронтовете, в тила група бандити - мутри и политици, граби като невидяла, а жените пишат отчаяни писма на синове и съпрузи. И всеобщата глупост българска стига дотам, че армията дезертира и противникът като на шега завзема позиции, пред които дотогава е давал нечуваните във военната история жертви в отношение 10 към 1. Че и цели 50 към 1 при Дойран, който англичаните ще го помнят, докато я има държавата им. А и след това. Но глупостта ни тогава надделява над нечовешката храброст. И днес над Владая се издига сигурно единственият в света паметник на една дезертирала армия. Добре поне, че опазихме бойните знамена. Всичките, което пък е другата уникална особеност на същата тази армия.
Унищожаването на българския политически, стопански и духовен елит през септември-октомври 1944 г. от шайките на Отечествения фронт начело с масовите убийци Кимон Георгиев, Трайчо Костов и Никола Петков, е типично бандитско деяние с елементи на явна глупост. Поне от национална гледна точка. Защото национален елит не се създава за едно поколение. И за две също, а понякога и три не стигат. Днес всички реват, че страната ни нямала личности. А откъде да ги има? Когато избиеш елита на нацията, ти избиваш и неродените му деца. И в дупката нахлуват хора, за които елементарната грамотност е проблем, а простащината - емблема. Глупци, тоест, нахлуват. А от глупака какво да очакваш, освен някоя глупост? И глупостите не закъсняват. Отвратителният комбинат "Кремиковци" и не по-малко отвратителните му събратя в Стара Загора, Девня, Средногорие, Пловдив и къде ли не, са траен и незаобиколим паметник на комунистическото невежество и арогантност. На комунистическата глупост, тоест.
Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, докато да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим. И да знаеш, че рано или късно (и по-скоро рано) все пак ще те свитнат, а преди това ще отвлекат детето ти и ще ти го връщат пръст по пръст. Големи злини сториха тези хора, но и голяма беда си докараха - точно според определението за това, що е глупак. И тези с изпълнените смъртни присъди май удариха тотото. Щото се отърваха.
Половината български избиратели са типични тъпанари също. Защото с избора си за кой ли път навредиха на себе си, но и на малцината останали свестни хора в България - типично за глупак поведение. Интересното е, че след всеки избор реват и викат "К'ва я мислихме, тя к'ва стана?". Работата демек. Ми к'вато сте я мислили, точно тъй е станала. И пак ще стане, и още повече, че догодина през лятото точно два избора ви чакат. И двоен мегдан за глупави изпълнения също ви чака.
Така нареченият български строителен инвеститор често е типичен тъпанар. Да бетонираш уникалната земя българска, да доизсечеш горите български - за това даже не глупак, а архиглупак трябва да си. Че и да изкорубиш кооперациите по "Витоша", за да загинат хиляди при среден даже трус - какво трябва да си? Ако беше жив професор Чипола, сигурно и пета категория - на българския суперглупак, щеше да въведе.
От почти година Европейската комисия ни предупреждава, че крадем неприлично много и малко трябва да се озаптим. В смисъл пак да си крадем, но с мярка. Но не би. До самия доклад на ЕК така яко се крадеше, че просто беше неприятно да се гледа. И накрая си го получихме. В резултат на собствената си глупост, днешните български управници се насадиха в крайно неприятна и без изход ситуация. И вместо да влязат в историята с добро, някои от тях ще влязат в панделата. С всички случващи се там екстремни преживявания. Но докато глупостта на управляващите някак си се подразбира, то глупостта на опозицията българска е принос в световната политическа история. Да ти поднесат управляващите на тепсия такива възможности, а ти, вместо да ги свалиш от власт, да се гръмнеш в крака. И не един път, а 'нам колко пъти. Като да си стоножка някаква.
В страната на глупците тези тъпи случки са естествени и подразбиращи се. Но не е естествено, и отникъде не следва, че трябва да оставяме глупците до такава степен да ни наглупеят. Не е ли време да се направим на бели хора?
