Хубаво бе при Бай Тошо...

Дамян Дамянов: 20 души бяха правоимащите в България!
Еми Мариянска

Генералният директор на БНТ Павел Писарев кърши пръсти пред Първия. В очакване на тежката дума на Живков са и говорителите Никола Филипов и Георги Ламбрев "БЛИЦ"... продължава с разкритията на Дамян Дамянов - син на Райко Дамянов, дългогодишен председател на Народното събрание и зам.- министър председател на Народна република България.
- Г-н Дамянов, какви бяха привилегиите по времето на соца за т.нар. правоимащи? Кои и по какви критерии се определяха като правоимащи?
- Дейността и привилегиите на висшия държавен и партиен ешeлон са строго регламентирани от решенията на Политбюро и постановленията на Министерски съвет, но именно УБО осъществява на практика цялата гама от привилегии. Първото и най-главно решение на Политбюро по документи е известно като Решение А. То е от 1956 г. Последва го Решение Б-12 на Секретариата на ЦК на БКП от 1958-а г. Двете решения заедно регламентират кои са правоимащите. А именно: членове на Политбюро и първият секретар, кандидат-членове на Политбюро, секретари на ЦК на БКП, председателят на Централната контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП и секретарят на Постоянното присъствие на ЦК на БЗНС. Като частично правоимащи се определят зам. - председателите на Министерския съвет, ако не са членове на Политбюро, някои министри, Председателят на Народното събрание, председателят на Отечествения фронт и главният прокурор на републиката, и по-късно - председателят на Върховния съд. След създаването на Държавен съвет през 1971-ва година към частично-привилегированите бяха добавени зам.- председателите на Държавен и съвет и членовете на Държавния съвет. Общо през всички периоди на социализма, във всеки един момент бройката на кръга на най-правоимащите е била около 20 души и техните семейства. С Решение Б-12 се поставя началото на т.нар. "безотчетен паричен фонд". Става дума за това, че всяка година първият ешелон на правоимащи получава от бюджета на ЦК на БКП и им се отпуска сумата, както следва: за първия секретар - 20 000 лв. годишно; за членовете на Политбюро - 7 000 лв. годишно; и за секретарите на ЦК - по 5 000 лв. годишно. Трябва да се има предвид, че това е преди обмяната на парите през април 1962-ра година, в съотношение 1:10.
Така че всъщност първият секретар е получавал 2 000 лв. годишно, и съответно другите - по 700 и 500 лв.

Това са т.нар. представителни пари - една от най-строго пазените тайни в държавата.
Те съществуват и днес.

- Какви бяха привилегиите на правоимащите и техните семейства в битов план?
- Според Решение А от 56-та година УБО осигурява на членовете на Политбюро напълно оборудвани вили за целогодишно живеене и държавна квартира в София.

- Защо започнахте от вилите?
- Защото всички предпочитаха вилите - те бяха големи, просторни, отделени от града, т.е. от простолюдието. А и цялата луксозна инфраструктура на УБО беше около вилите - стол, басейн, кино, пералня, дърводелско ателие, отдел за ремонт и поддръжка. Всички разходи по консумативи - ток, парно, телефон, вода се заплащаха от бюджета на УБО. Всеки от членовете на Политбюро, при желание от негова страна, имаше на разположение по две жени-домашни работнички, които се грижеха за хигиената.

- Самите съпруги не чистеха ли?
- Този въпрос изобщо не се поставяше. За такъв въпрос можеха да те погнат с метлата.

- А кой готвеше и какво готвеше в домакинствата на правоимащите?
- Самите съпруги готвеха, ако имат настроение - не по задължение. Тук стигаме до едно от най-важните решения във връзка с привилегиите. След Осмия конгрес на БКП се приема Постановление Б-13 от 27 декември 12.


1962-ра година и последвалото го 80-то Разпореждане на Министерски съвет от 29 януари 1963-та година. С тях на правоимащите първа група - членове на Политбюро и техните семейства се отпускат месечно пари за храна в размер на 1200 лева; за втора група частично правоимащи - по 600 лева месечно; и за трета група частично правоимащи - по 500 лева за храна на месец. Разноските за храна за първия секретар и неговото семейство се поемат от бюджета на УБО. Тези пари са отделно от споменатите вече представителни пари. Парите за храна за помощниците на Живков - политически съветници и т.н. са също за сметка на бюджета на УБО.

- Не са ли много тези разходи за храна?
- Трябва да се има предвид, че семействата на правоимащите бяха многочленни. Към тях се прибавяха деца и внуци. Парите дори не стигаха, затова правоимащите в течение на годините непрекъснато настояваха за увеличаването им.

Тайната около представителните и парите за храна беше тема, която никой не смееше да обсъжда гласно. За нея знаеха с точност само Тодор Живков, началникът на УБО, началникът на отдел "Деловодство" на ЦК на БКП - Георги Владиков и по-късно Продан Стоянов, и зам.- началникът на отдела Димитър Димитров.
Тодор Живков контролираше до най-малки подробности дейността на УБО и привилегиите, които той раздаваше избирателно. Мога да кажа, че отделните членове и кандидат-членове на Политбюро не знаеха какво получават останалите им колеги.
Парите се даваха лично от началника на УБО в плик и на четири очи. Разбира се, водеше се много строга отчетност, но тя беше пазена в най-строга тайна. Не само това. На няколко години Тодор Живков нареждаше да се прави ревизия и след резултатите от нея искаше предишната информация да се унищожава. С изключение на няколко тетрадки, където с инициали фигурираха имената на всички правоимащи и парите, които са им раздадени до стотинка. И стотинките се отчитаха. С тази информация разполагаха само Тодор Живков и началникът на УБО.

- Кажете нещо за парите за командировка и закупуването на валута?
- През 1965-та година се прие Решение на Министерски съвет, което регламентираше по-големия размер на отпусканите командировъчни пари по начин, който може да се формулира така: за първия секретар - максималният размер за валута на командировка, умножен по 8; за членовете на Политбюро - по 5; а за частично правоимащите - по 3. В отделни случаи според решението на Тодор Живков на отделни членове на делегациите можеха да се отпуснат до 150 долара извънредно. По онова време това бяха много пари. С течение на годините апетитите за валута на другарите нарастваха. През 74-та година те вече можеха да обменят част от заплатата си във валута в БНБ, а от 81-ва година - да обменят половината от заплатата си във валута. От 88-а година първият секретар и членовете на Политбюро можеха да закупуват от БНБ валута в неограничено количество. През годините кръгът на привилегиите се разрастваше. Не само се обслужваха жилищата и вилите на другарите, но те имаха право да си взимат "храна за изпът" без пари. От 62-ра година нататък се установи трайна тенденция да се закупуват леки коли за правоимащите чрез УБО. Обикновено колите се купуваха от правителствения гараж, или от внесените за Пловдивския панаир леки коли. Редът беше такъв: съответният другар пишеше молба лично на Живков, или до Секретариата на ЦК, че иска да закупи дадена марка лек автомобил. Молбите се докладваха на Първия от Милко Балев. За по-малко известните хора решение можеше да вземе и самият Балев, но за настоящи и бивши членове на Политбюро решаваше лично Живков. В началото на мода бяха леки коли "Фиат", но после другарите взеха да искат "Мерцедес" и в краен случай - "Фолксваген", "Рено 5", или "Мазда". За тези, които не бяха симпатични на Живков, се отговаряше, че могат да закупят използвана "Волга" от гаража на УБО. Молбите се бавеха от няколко месеца до една година и им се отговаряше с подписа на Живков. След това, ако е одобрен, просителят отиваше в гаража на УБО и Славчо Михайлов - зам. - началникът на УБО, парафираше самото получаване на автомобила.

Едно интервю на Еми Мариянска