Каква е тази държава България?

Вече 39 години се питам каква е тая държава, в която живеем /България/? И все не намирам отговора, който ми се иска! За съжаление винаги стигам до онзи отговор, който не ми харесва – държава на абсурди, на измами, на кражби, на лъжи, на мошеници, на корупция, на мнителни, сърдити и груби хора, държавата на безнаказаната простащина, държава на страдащи хора! Не ми се иска да се примиря! Не ми се иска като в онзи виц да си казвам: “Какво да се прави – родина!”.
Когато бях на 13 години трябваше да напиша реферат на тема “С какво се слави България по света”. Взех присърце задачата и почти цялата лятна ваканция прекарах в окръжната библиотека във Варна и бях затрупана от факти, прославящи нашата мила родина по света. И това бяха все факти, които повлияха на самочувствието ми като българка! Съвсем осъзнато се гордеех, че съм българка, след изписаните над 100 страници с български постижения, успехи и национални герои. Рефератът пожъна невероятен успех! Даже получих грамота! Грамотата потъна в прах и забвение, защото с всеки изминал ден след това потъваше в прах и моята национална гордост! От тогава нататък сякаш страниците, изписани с гордост се топяха! Защото срещах реалния живот - на онази възраст - с малките несправедливости и малките разочарования! Уви, с всяка изминала година несправедливостите ставаха все повече и по-големи, а пропорционално с тях растяха и разочарованията! За съжаление националната ми гордост намаляваше с бясна скорост! В началото бях много объркана – как е възможно да има толкова български ценности, пред които светът години наред се е прекланял и те едно по едно да избледняват и на тяхно място трайно да се загнездват порочността, простащината, безхаберието, формалните документи, формалните закони, формалните отношения, безотговорността, престъпността на всички нива, бюрокращината, лъжата и корупцията – всички те – безнаказани! Чудех се – трябва ли да се примиря, това ли е животът в моята родина? Тогава бях убедена, че трябва да се боря, че трябва да говоря, трябва да търся справедливост и честност! И го правех! Говорех истината и търсех справедливост! И бях наказвана! Бях наказвана от тези, които трябваше да се разпоредят за търсената от мен справедливост!
Сега, много години след онзи реферат, вече знам, че справедливост в България няма, но все още я търся! Не искам да се отказвам! Все още искам да се боря! Макар че всички ми казват: “Няма смисъл, нищо няма да се промени! И за пореден път се убеждавам, че е така! И пак като в онзи виц – познатия рефрен “Какво да се прави – родина!” Обаче на мен ми писна всички и навсякъде да се опитват да ме правят на луда, да ме лъжат, да ме крадат, да ми пробутват фалшиви стоки, фалшив алкохол, фалшива храна, фалшиви чувства и фалшиви усмивки! Омръзна ми всеки да се стреми да ми измъкне парите и срещу тях да получа лъжа! И все се питам – кой допуска това да се случи? Защо няма кой да защити честните хора, които живеят в България? Държавата?! Не! Тя е най-големия измамник! Защо говоря така ли? Ето защо:
Когато бях студентка и се родиха двамата ми сина държавата отпускаше социални помощи на млади семейства! И тъй като със съпруга ми тогава бяхме студенти и не работехме и имахме дете на 3 годинки и малко бебе, отидох в социални грижи да подам молба за помощи. Накараха ме да попълня декларация, че нямам имот на мое име или скъпоценности. В декларацията писах, че притежавам собствено жилище 40 кв.м., в което не прониква директно дневна светлина, прозорците на малките стая и кухня гледаха към коридор и през деня трябваше да са включени лампите, за да е светло. Служителката, която приемаше документите ми каза: “Ама как? Вие не сте социално слаба?! Вие имате собствено жилище!” Обясних, че това е силно казано жилище – просто едно тъмно и влажно място, в което е крайно нездравословно да се живее! А и това не ме прави социално силна и не ми помага по никакъв начин да изхранвам децата си! А тя ми отговори: “Ами можете да го продадете и да се храните с парите! Попитах я: “А къде ще живеем?” Тя ми отговори: “Където искате.” Даде ми и още една мъдра идея, поглеждайки към венчалната ми халка: “Имате златно бижу – продайте го и хранете децата си!” Даже не сметнах за нужно да обясня на тази жалка госпожа какъв е смисълът на това така наречено от нея “златно бижу” венчалната халка! Нямаше да разбере, затворена сред стените на собственото си тесногръдие! Тогава за първи път със сълзи на очите, след надигналото се в мен възмущение изроптах: “Абе каква е тази държава? Родила съм две деца и на тази държава не й пука за това – дава ми смешните 18 лева за тях и да се спасявам.
По-късно започнах работа в една от националните електронни медии като водеща. Основният ми принцип на работа беше истината и честността и точното и навременно информиране на слушателите. Но винаги, когато кажех истината ме наказваха! И все “от горе”! Първият път беше, когато в ефир разказах как в 22 часа едното ми дете с 40 градуса температура колабира, докато чакам пред детски спешен кабинет дежурният лекар да си изпие кафето и не допускаше никого в кабинета. След като влязох с детето буквално с ритник във вратата в кабинета, уплашена, че детето умира в ръцете ми, дежурният лекар ми каза – “бъдете благодарна, че живеете в нашия район, иначе щях да ви изгоня да си ходите на частен лекар!” Какво безочие от лекар, положил Хипократовата клетва и работещ в денонощен спешен кабинет! На другият ден разбрах, че някой се е обадил от “високо” място и трябва един месец да не звучи гласът ми в ефир за наказание, че съм казала истината! Този, който ми наложи това наказание ми призна очи в очи: “На твое място бих убил този лекар, но се обадиха “отгоре” и аз съм безсилен! И пак си казах “Ех, какво да се прави – родина”! Нещата се решават отгоре!
След година в деня на кметските избори във Варна в 7 без 10 сутринта съобщих в ефир, позовавайки факти и свидетели, че още на магистралата, на входа на Варна се иззема в-к Монитор, чиято водеща тема е за фалшивата диплома на тогавашния варненски областен управител Добрин Митев, който се беше кандидатирал за кмет. С много преки включвания на редактори и репортери от в-к Монитор, статията прозвуча в националния ефир и въпросния кандидат изгуби изборите. Още преди да е завършило предаването, което водех, отново “отгоре” се обадиха и наредиха на шефа ми тогава: “Тази водеща да бъде уволнена!” Той не ме уволни, защото се гордееше от това, което направих, от смелостта ми и от професионализма ми, даже ме награди с 20 лева ?!, но отново един месец бях свалена от ефир, за да не чуват гласа ми господата “от горе” и да забравят случая! И пак ми каза: “Няма какво да направя - обадиха се “отгоре”! По-късно въпросният провалил се кандидат за кмет избяга със съпругата си в чужбина, защото се оказа, че е правил и други далавери и го осъдиха, но и до ден днешен той си живее някъде навън и спокойно! Всички го забравиха, както и случката в деня на кметските избори във Варна! Аз не го забравих обаче и пък си повторих “Какво да се прави – родина!”
Когато през 2001 журналистите в БНР стачкуваха срещу някогашния си шеф Иван Бориславов отново трябваше да си повторя познатата вече фраза “Какво да се прави – родина!”. Цитирам: “Генералният директор на БНР Иван Бориславов получи инфаркт и бе откаран спешно в сърдечната реанимация на института "Пирогов". Състоянието му е стабилно и без опасност за живота, твърдяха до късно снощи лекарите. Докато Бориславов е в болницата, на негово място ще управлява Александър Бръзицов.” Това тръбяха всички медии, а синът на Бориславов рева по БНТ като магаре, че баща му може да умре. Да, ама не! На следващия ден по обед в една механа във Варна Иван Бориславов ядеше кебапчета в приятна компания и леко ги преглъщаше с биричка. Незабавно го приклещихме с двама колеги и с репортерски касетофон записахме наглите му отговори. Интервюто бе излъчено същата вечер в централните новини на БНТ, които води тогава Димитър Цонев, и по-късно в “Шоуто на Слави” водещият направи коментар в собствен стил на случката. Как тия лекари от Пирогов излязоха пред цяла България да кажат колко е зле човекът, а той сладко да си пийва и хапва във варненските кръчми по същото това време. И защо никой не потърси отговорност от лъжливите лекари за думите им? Тогава пък от други медии ме търсеха за интервю и все един и същ въпрос ми задаваха – ама то това да не тенденциозно, защото водите стачка срещу Бориславов. Ама да бе – как да не е? Аз го докарах Бориславов да яде кебапчета във Варна. Ами как разбрахте, че Бориславов е в тази кръчма? Ами случайно го видях, минавайки, покрай заведението, да не би той ме е информирал къде е? Доказано е, че журналистика се прави на улицата, а не на бюро! Просто лош късмет за Бориславов! Не след дълго той бе свален от поста генерален директор на БНР, ама до ден днешен никой не потърси обяснение от онези лекари, дето предната вечер излязоха като лъжливото овчарче в ефира на националните телевизии да коментират мнимия инфаркт на Бориславов! И пак в такива случаи преглъщаш болезнено онази шаблонна фраза “Какво да се прави – родина!”
Преди две години на единият ми син се спука апендеситът, докато чакаме 6 часа в спешния център във Варна да се намери анестезиолог за насрочената вече операция. Оказа се, че има само един анестезиолог в цялата окръжна болница, който по това време беше при родилка и трябваше там да оказва съдействие. Да, разбира се, трябва да е там и да помага! Но защо е само един анестезиологът в цялата болница, която разполага с 15 операционни? След като писах официална жалба до министерството на здравеопазването с въпроса защо в най-голямата болница в североизточна България, с множество операционни зали има само един дежурен анестезиолог и какво ще стане ако по едно и също време има родилка в критично състояние, дете със спукан апендисит и няколко ранени, примерно в катастрофа? Безотговорният отговор на министерството беше, не защо е един анестезиологът, а че бил зает по това време! Ама тези хора май за малоумни ни имат? Смятах да съдя министерството в Страсбург, но всички ревнаха срещу мен “Нищо няма да постигнеш, само ще си натрупаш ядове!” И пак си казваш “Какво да се прави – родина!”
Преди година съпругът ми си счупи тазобедрената става, докато караше ски. Веднага го откараха в Пирогов и лекарите поставиха тежката диагноза – трябва ставата да се протезира, т.е. да се смени естествената става с изкуствена! Ама как да не трябва – нали струва 5 000 лева? Поразпитахме и стана ясно, че тази процедура не е обичайна за млади хора, а предимно за възрастни. На млад човек не се сменя става, а се поставят винтове, докато зарастне сама. Така и стана – не се съгласихме да му сменят ставата с изкуствена, и го оперираха, поставиха три титанови пирона и след 6 месеца той вече ходеше нормално и всичко си беше наред. Яд ме е, че никой не ти мисли доброто, как да ти помогне, всеки гледа как да ти вземе парите, пък после – ти се оправяй както можеш! Ама какво да се прави – родина!
Междувременно се роди и третото ми дете. Напуснах радиото и завърших оптика в София. В момента работя като оптик във фирмата на съпруга ми. Преди два месеца невъзмутимо в магазина влезе циганин взе мобилния ми телефон от бюрото и си излезе – даже не се притесни. Предадохме на полицията записът от охранителните камери, където ясно се вижда крадецът и неговите действия! След два дни заловиха наглия циганин, но ми казаха, че бил наркоман на хероин, че имал няколко висящи дела, че бил на пробация, ама не зависело от тях дали ще влезе в затвора, можело пак да го пуснат. Там вече думата имала прокуратурата! Абе как ще го пуснат – някой, който е пречка на обществото трябва да бъде изолиран от това общество – дали ще го пратят на лечение или в затвора – този човек и стотиците като него нямат място сред нормалните и честни хора! Кой ще защити честните хора в България, питам аз и не знам кой може да ми отговори. Общо взето си чешем езиците и вътрешно се примиряваме с вече втръсналата ни фраза “Какво да се прави – родина!”
И като споменах оптиката, да не пропусна и нашумелия тези дни в България сканадал с вносителите на контактни лещи Specialty 55 фирма CMI! Аз с тази фирма от години водя спорове, че некоректно предлагат внасяните от тях лещи с изкуствено удължени срокове. Само да припомня, че фирмата разпространява едномесечните лещи като тримесечни, а тримесечните – като годишни! Не е ли това престъпление и гавра с хората, които имат нужда от очна корекция. Не може фирмата производител да казва, че един продукт се ползва 30 дни, след което вреди и трябва да бъде изхвърлен, и в цял свят тези лещи се продават като месечни, т.е. носят се един месец, като се свалят при спане задължително, а някой си пишман-търговец в България да си измисля собствени срокове, без дори да има логично обяснение за действията си и без да е наясно какви са последствията от постъпките му. Защото обяснението на управителя на CMI г-жа Екатерина Йондева, че тези лещи в България се пробвали при други условия – т.е. очни лекари ги раздали на свои пациенти – те ги носили три месеца и нищо не им станало – звучи крайно глупаво! Кои са тези световни светила, които успяха да оборят създателите на лещата – нека да ги каже кои са?! И какво значи в България да се тества един продукт, който си е с установена употреба – да не би очите на българите да имат по-различно анатомично устройство от хората в останалия свят или климатичните условия влияят на кислородопреносимостта на контактната леща! Глупости на търкалета! Големият проблем е, че в България не се контролират стриктно тези неща и няма санкции. Достатъчно е да имаш роднина в парламента или високопоставен познат и вече всичко ти е разрешено! Нека един вносител да влезе в затвора, за злоупотреба с медицински продукт и да видим как всички останали изведнъж ще станат големи професионалисти! Порочната практика продължава повече от 10 години и началото идва от цветните лещи, 99% от които се внасят в България са също едномесечни, а преди се продаваха, заради сравнително високите цени /средно 80 лева за комплект/ като годишни, 6-месечни или просто на когото както му хрумне. Най-лошото е, че и все още се продават така, защото и хората искат това да чуят. Българинът иска като дава пари за нещо да го ползва колкото се може по-дълго, независимо дали това му вреди или не. А това, че роговиците на очите зарпочват бавно и необратимо да загиват никой не го мисли.... Хората даже не могат да предположат колко е опасно. То не екато да се порежеш да ти текне кръв и да вземеш мерки. Измененията настъпват бавно и необратимо. Според мен освен съзнанието на вносителя, офталмолога или оптика вина има държавата, заради липсата на контрол и санкции – какво се внася в България и как се разпространява ..... Но какво да се прави – родина!
Не искам да се примирявам, но ми омръзна да водя напразно битки!
Омръзна ми да вървя по неравни тротоари с изпотрошени плочки, и да се разминавам с престъпници с условни присъди, омръзна ми да шофирам по пътища с дупки и кал, омръзна ми да гледам хора, които нарушават правилата и няма от никъде никакъв контрол. Омръзна ми като вляза в общината или в друга държавна институция да ме гледат намръщени физиономии и да ми се зверят насреща като попитам къде да отида и какво да направя! Омръзна ми по магазините да ме гледат сърдити продавачки, на които съм прекъснала пушенето пред витрината. Омръзна ми да ме лъжат по заведенията и с храната и със сметката! Омръзнаха ми некачествените скъпи стоки, които заливат пазара! Омръзнаха ми грозните гледки по улиците и между блоковете, боклуците, разпиляни в тревните площи и около препълнените казани! Омръзна ми като завали сняг да няма кой да разчисти улиците, а седмици след това до шия да тънем в кална киша! Омръзна ми като тръгна с детската количка да няма свободни тротоари от паркирани върху тях коли! Омръзна ми деца да се пребиват в училище и учителки да нехаят какво става пред очите им! Ама и те какво са виновни! За 300 лева чак пък да се напънат да превъзпитават разюзданите тийнейджъри – едва ли! Омръзна ми целия този порочен кръг! Омръзна ми да слушам новините по телевизията и радиото, които са изцяло криминална хроника ида чувам по 10 пъти в една новина думата “криза”! Омръзна ми от фалшиви отношения и фалшиви усмивки! Вече не знаеш на какво да вярваш и на какво да се надяваш! Защо е така? Защото и другите хора са станали мнителни, обезверени, отегчени, омерзени..... Защото и те не усещат силата и закрилата на държавата! Защото липсата на държавност, закони и контрол няма как да не се отрази по този начин! Наясно съм, че по целия свят се краде - и от големите и от дребните “риби”, само че в по-цивилизованите държави се грижат и за обикновените хора! А не като тук! В България, в родината където на позната жена – пенсионерка увеличиха пенсията със 75 стотинки. Подигравка, наглост, отвратително! И да не ми се бият в гърдите нашите управляващи, че повишили пенсиите и заплатите с 5 %. Кого ще заблуждават, че са направили нещо? По-добре да се пробват да живеят няколко месеца с пенсията, която дават и смятат за свое постижение? Примерно със 120 лева. Пък даже и с увеличението от 5%, т.е. със 126 лева. Ей, голямо харчене ще падне!!!
Кой допусна това да се случи!? Знам, че няма кой да ми отговори!
И всичко това не са думи на отчаян и обезверен човек! Нито думи на човек, който няма пари! Напротив! Жалкото е, че казвам и мисля всичко това от позицията на човек с пари и добър бизнес, собствен дом и луксозна кола! Казвам ги с изключителния ентусиазъм и хъс всичко това да се промени! Но съм безсилна! С моята честност все ме наказваха и обираха! Затова искам да напусна тази държава! Колкото се може по-бързо да се отърся от калта и мерзостта! Искам да живея на чисто и красиво място, в държава, която се грижи за своето население – има добра социална политика, има добро здравеопазване и добра образователна система. Държава, която добре се грижи за своите деца и за своите пенсионери, на които е най-много длъжна! Искам приятелите и близките ми да живеят спокойно и нормално, да имат възможност да си плащат сметките за ток, телефон и вода, а не да мръзнат децата им и да стоят на тъмно, за да пестят от тока, да могат да им стигат парите за качествени дрехи и храна, за почивка и развлечения. Искам да живея спокойно, без да се тревожа какво може да ми бъде откраднато всеки момент и кой може да ме излъже в следващия момент! Искам да работя нормално с честни хора! Да имам открити и честни отношения! Да, искам да избягам от клоаката, в която живея! Признавам, че ме боли душата, изричайки тези думи, защото обичам страната си, но мразя държавата! Обичам повече от всичко децата си и искам да им предложа по-добро бъдеще, отколкото тук! Знам, че няма да е лесно и никой никъде няма да ми постеле, но се надявам в една по-нормална държава като работим честно и усърдно да постигнем повече – не финансово, а повече спокойствие и сигурност! И да има перспектива – в България такава не виждам – и аз и моето семейство! Бих останала ако се сетя за поне едно нещо, което е добре уредено в България, само че дълго мислих и не се сетих за нито едно такова – в която и да е сфера! Ако вие се сетите – кажете ми го кое е! Но аз искам да изляза от онова тъмно, мръсно и миризливо място, което всички наричаме родина /по-точно държавата България, колкото и грозно да звучи/! Не искам да живея като глист! Защо като глист ли? Като ви припомня онзи виц, който споменавах по-нагоре, и който, за още по-голямо съжаление олицетворявам с живота в нашата мила родина, ще разберете: “Бащата глист и синът глист излезли от задника и погледнали света навън и синът се възхитил: О, тате, колко е красив светът – виж колко е светло, колко ярко грее слънцето, виж синьото небе, виж зелената трева, виж красивите цветя, виж колко весело пеят птичките и колко щастливо живеят другите! Защо ние стоим на това тъмно, мръсно и миризливо място? А бащата отговорил: Какво да се прави, сине – родина!”

Искрено се надявам на Вашето разбиране и съдействие да живея и работя със съпруга ми в държава с добра социална политика. Ще се радваме да дадем трудовите и творческите си възможности за държава, в която това се оценява и има шансове за реализация, за държава, в която има ред, правила и закони и те се спазват!

С много уважение и почитания!

Ася Пеева Петкова
България
Гр. Варна