Враца е била старата столица на тракийското племе трибали

Нарцис търси планината на тракийските владетели край Враца, Жоро намери тъкачен стан на 6300 години при Мездра, а Сергей изрови оттам дезодорант на 17 века. Така фамилиарно се отнасят към тримата археолози във Врачанско, защото сензационните им открития в последните няколко години ги направиха популярни почти като фолк звезди. Стигна се дотам, че артефактите, които излизат от разкопаните земни пластове, помпат по-силно самочувствието на местните, отколкото съвременното им битие."Ние сме били голяма работа!", чуди се народът, който май взе да разбира от археология повече, отколкото от футбол.

Това лято ст.н.с. д-р Нарцис Торбов от Врачанския исторически музей продължи разкопките си край прохода "Вратцата", известен досега като природен феномен и истинско предизвикателство за алпинистите да катерят страховитите отвесни скали. Оказа се, че до "Вратцата", откъдето идва името на Враца, е разположена зле проучената доскоро местност Градище, която буквално е нагнетена с история. От две години насам Нарцис Торбов опровергава съшитата с бели конци теория на историци, които искали да се докарат на руснаците, че Вратица е славянско селище. Това, което намира Торбов под пластовете цивилизация, които спят под сипеите при Лудото езеро, се приближава до хипотезата му, че Враца е най-старата столица на трибалите. През четвърти век преди Христа там е живяло тракийското племе, а династическият му център е бил разположен в прохода "Вратцата" - все по-убеден е Нарцис Торбов.При разкопките това лято екипът му откри изгубената римска крепост "Валве", за която съобщава известният в древността историк Прокопий Кесарийски. Старинните хроники и новите находки показват, че укреплението е било построено край прохода "Вратцата" да охранява медните мини в планината. Археолозите извадиха и оловна пломба с печата на император Юстиниян от VI век, с която са пломбирани много ценни товари от столицата Константинопол. На обратната страна на пломбата личи образът на богинята на победата Нике.

Конкуренти на Нарцис Торбов по изравяне на сензации са археолозите Георги Ганецовски от врачанския музей и ст.н.с. д-р Сергей Торбатов от археологическия институт с музей към БАН. Уникалните им находки през сезона доказаха, че крепостта "Калето" край Мездра е не само важен кръстопът на Северозапада, но и религиозен център от праисторическата епоха до края на римското владичество по нашите земи. В "Калето" са наслоени култури от каменно-медната епоха, което ще рече от петото хилядолетие преди Христа, от траките - VII-VI век пр. Христа, от римско време - II-IV век, от византийския период - V-VI век, до Българското Средновековие - IХ-ХI век.

Пръв през лятото започна проучванията си Сергей Торбатов, според когото "Калето" е най-добре запазената римска крепост в българските земи. Става дума за запазени градежи от втори век на височина повече от пет метра, каквито у нас няма, а в Европа се броят на пръсти. От "Калето" са извадени сребърни и бронзови монети от времето на императорите Валериан Първи, Гордиан Трети и Карала. Тук за пет години са намерени монети от всички известни на науката номинали от римската епоха. В истински хит на археологическото лято обаче се превърна дезодорантът, който е на 17 века. Това е миниатюрен бронзов съд, в който са поставяни източни благовония. Реликварият е снабден с лостче за разбъркването им и отвори, през които излиза ароматът. "Ретро дезодорантът е уникален за музейните ни колекции" - категоричен е откривателят му Сергей Торбатов.

Археологът Георги Ганецовски като специалист по праистория обаче надцака Торбатов с находката си в своя терен на "Калето". От дълбочина 3 метра той извади тъкачен стан на 6300 години. Примитивната конструкция за изработване на първите платове преди 63 века е от вертикален тип с каменни тежести. Нишката се промушвала в дупки, издълбани в тежестите. Така древните са майсторили тъканите си.Компания на тази любопитна находка прави отлично запазена глинена пещ и каменна плоча, която се нагрявала до 800 градуса. Върху нея е изпичан хляб като в подниците, познати ни от бита на българите през средните векове и Възраждането.

Според археолога Георги Ганецовски това е неповторим шанс след повече от 6 хилядолетия да надникнем в едно жилище от времето на късния халколит. В него е избухнал стихиен пожар и обитателите му са били принудени да бягат панически, като са изоставили цялата си покъщнина и инвентар. Преди дни в жилището е намерен великолепен образец на праисторическа керамика от времето преди да бъде изобретено грънчарското колело. Това е глинено гърне, което макар че е моделирано с ръце, има изключително фини 5-милиметрови стени. То е украсено с врязани мотиви и спираловидни релефни форми.

Новооткритото праисторическо жилище е до "Светилището на тура", което бе сензацията на археологическото лято миналата година. Тогава сред остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и животински кости бяха намерени два черепа с огромни рога на турове - дивите предшественици на бика и бивола. Това светилище е на 6200 години и се намира до жилището в самия център на "Калето".Георги Ганецовски удължава разкопките си с намерение да стигне половин метър по-дълбоко и да намери допълнения към свещеното място - скулптурно изображение на Богинята Майка или още бичи рога, които са символ на Слънцето и мъжкото начало.

Райна Тошева