Троянов: Избирането на Бокова е подигравка

25.09.2009
Едва ли може да се допусне, че онези правителства, които се застъпиха за избора й, не знаят нищо за нейната биография, пише известният немски писател, роден в България

"Защо изборът на ЮНЕСКО е скандален?" - под това заглавие германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" помества полемичен материал на писателя от български произход Илия Троянов (Ilija-Trojanow.de).

Той окачествява избирането на Ирина Бокова за шеф на ЮНЕСКО като подигравка.

В тези седмици, когато отбелязваме едно епохално събитие - падането на тоталитарните режими в Източна Европа преди 20 години, когато ще бъде държана не една вълнуваща реч и ще има не една възпоменателна проява, за съжаление се оказва, че споменът за тоталитаризма явно е изтрит.

В страни като Русия - буквално, а другаде - и в главите на функционери и политици от Изтока и Запада. Доказателство за това е изборът на българката Ирина Бокова за генерална директорка на ЮНЕСКО.

Едва ли може да се допусне, че онези правителства, които се застъпиха за избора й, не знаят нищо за биографията й.

Като главен редактор на вестник "Работническо дело" нейният баща, членът на Политбюро Георги Боков, беше най-големият пропагандатор в страната и доносчик на диктатора Тодор Живков. След навлизането на Червената армия през 1944 г. той преследва родопски опозиционери и според свидетелството на Михаил Сатев, лежал като "политически" пет години в затвора, е участвал в екзекуции на т.н. Народен съд.

Дъщеря му получава добра кадрова закалка, включително следване в Института за международни отношения в Москва, подготвящ под контрола на КГБ млади апаратчици от целия Източен блок за бъдещи задачи като дипломати и агенти.

След това Бокова прави бърза кариера във външното министерство в София и като постоянен представител в ООН - пост, който се дава само на най-надеждните.

Скоро след политическата промяна партията й, преименувана междувременно в Българска социалистическа партия, я вкарва в политиката и тя се издига до поста министър на външните работи.

Би могло да се възрази, че децата все пак не бива да се наказват заради делата на родителите си, както и че г-жа Бокова се е превърнала в убедена демократка. Но в такъв случай бихме пренебрегнали клановия характер на властовите отношения в България.

Във всички области на обществото решаващо продължава да е от какво семейство произхожда човек.

"Кой е кой" е своего рода препечатка на някогашните издания, само че с други първи имена. Това се отнася до областта на политиката (доскорошният премиер Станишев е син на бивш член на Секретариата на ЦК на БКП), както и до тази на правосъдието (генералният прокурор между 1999 и 2006 г. Никола Филчев е син на офицер от ДС, отговарял за контрола върху политическите затвори и Гулаг).

Това са само два от хиляди примери, каквито има включително в икономиката, завладяна след 1989 г. изцяло от бившата номенклатура.

Точно затова в България се шири корупция, точно затова мафията и държавата са в симбиоза, която междувременно плаши дори ленивите бюрократи в Европейския съюз.

Показателно е, че Бокова (също както и нейната партия) не се дистанцира от престъпленията на тоталитаризма.

Партията наследница на бившата комунистическа партия не пое нито отговорността, нито вината, тя дори не се извини на жертвите.

В парламентарен дебат братът на Бокова, Филип Боков се опита да се пошегува с двоякото значение на думата "вина", визирайки множественото число на думата "вино". "Вината ги поемаме с предястията", каза той.

Дали някъде по света някой си е позволявал такъв цинизъм след една диктатура? Новата генерална директорка на ЮНЕСКО се числи към малка, властна прослойка, която съсипа България и сега играе играта на демокрация, за да не бъдат застрашени неправомерно придобитите й привилегии.

Илия Троянов е роден в София, но когато е на шест години семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. Живял е в Найроби, Париж, Мумбай и Кейптаун. През 90-те години пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски.Първият му роман "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" (Die Welt ist groß and Rettung lauert überall) е издаден през 1996 г. През 2006 г. печели наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата за романа "Колекционерът на светове" (Der Weltensammler), разказваща за сър Ричард Франсис Бъртън (1821-1890), един от най-големите авантюристи на XIX век.

Автор е на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България "Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои", продукция на телевизия 3 SAT.