Българският Съд прахосал 5 млн. евро за негодна информационна система

5 милионa евро са прахосани в българските съдилища за компютърен софтуер, който се оказва напълно неизползваем. Години наред различни международни програми са дарявали пари, за да си изгради съдебната власт единна информационна система, но повечето от закупените софтуерни продукти са некачествени и несъвместими един с друг. Затова работата трябва да започне отначало.

Това са констатациите на екипа от независими експерти, който направи оценка на IT системите в съдилищата .
Докладът им бе представен вчера пред Висшия съдебен съвет, който го прие "за сведение".
Тепърва ще се решава как ще се преодолее проблемът и дали да бъде сезирана прокуратурата за това прахосничество.
Докладът на специалистите бе съсредоточен основно върху 10 милиона евро, отпуснати по програма ФАР за компютъризация на съдилищата. Проектът стартира още през 2002 г., като 5 млн. евро са за компютри, а другите 5 млн. - за софтуер. Изхарчената за информационната система сума обаче е по-голяма, тъй като някои съдилища са доплащали и от собствения си бюджет.
В доклада най-сериозни са критиките за продуктите, внедрени след търгове на Министерството на правосъдието с пари от ФАР. Изчисленията на експертите показват, че на "Хюлет Пакард", "Индекс" и Сименс" са платени общо над 4.9 млн. евро. Големите търгове бяха направени между 2002 г. и 2005 г., когато министър беше Антон Станков.
Целта на компютъризацията бе да ускори и облекчи работата на съда. Става дума за внедряване на системи, които съдилищата използват за управление на делата - например да определят на случаен принцип кой магистрат да поеме даден казус, което вече е задължително според закона за съдебната власт.
Специалистите са установили, че в момента са въведени две различни системи, по които съдилищата издават справки за свидетелства за съдимост. Едната е изградена с пари от ФАР, наложена е с решение на Висшия съдебен съвет, но според експертите има доста дефекти.
Тя ползва остаряла база данни от ГРАО, не запаметява вярно информация, бърка местожителство с местораждане и изготвя различни справки за един и същ човек в зависимост как е въведен - по ЕГН или по местораждане. Другата система, която дава по-добри резултати, е избрана с конкурс, но не е призната от ВСС.
"Повечето от реализациите са осъществявани, без да се проверят на място конкретните нужди на всеки съд. Авторите на софтуера никога не са работили в съда, а нагаждането на системите към практиката е било оставяно на самите съдилища, които от своя страна пък не разбират от тези технологии", е изводът на експертите. В договорите, които са сключвани между компютърните фирми и съдилищата, в повечето случаи липсват клаузи, които да задължават фирмите да развиват системите и да ги поправят. Основният извод на експертите е, че лошите резултати са факт при централизираното финансиране на създаването на IT системи.
Системата, за която са похарчени около 5 млн. евро, няма как да бъде пригодена и към Единната информационна система за противодействие на престъпността, която тепърва ще се изгражда. Нейното бъдеще ще бъде затруднено и от факта, че на този етап технологичният синхрон между МВР, МО, МФ, следствието, правосъдното министерство, съда, прокуратурата и НСИ е невъзможен.
Освен програма ФАР основен донор на съдебната власт за създаването на информационни системи е и Американската агенция за международно развитие (USAID), която наля доста средства и в прокуратурата. Там проверка за харченето на парите още не е правена, но според експерти вероятно резултатът ще е същият.