Френският посланик попита дали наказателният кодекс е писан от обвиняемите

24 Октомври 2009, в. Дневник

Посланикът на Франция в София Етиен дьо Понсен реторично попита днес в интервю за БНТ дали българският Наказателен кодекс не е писан от обвиняемите и дали правата на престъпния контингент не са прекалено защитени. "Наказателният кодекс на България е много благоприятен за наказаните, ние се питахме дали той не е бил изготвен от тях, от хора, които са до такава степен защитени, че след като в пресата избухват афери те стават следствени и после нищо не се случва", каза френският дипломат.
По думите му фактът, че такива хора не получават обвинение и присъда, а напротив - биват оправдани, прави положението бедствено.
Все пак според дьо Понсен политическата воля за промяна у управляващите се вижда, но все още не е ясно дали тя ще е достатъчна, за да стане реалност.
Посланикът на Франция изрази безпокойство от ставащото във Висшия съдебен съвет, защото то "показва, че на най-високо равнище съществуват сериозни проблеми." Сигнал за това, че нещата и там се подобряват, по думите му, е фактът, че тези казуси стават известни на обществото.

Интервюто на Етиен дьо Понсен е по повод негов текст, публикуван на блога му:
"Бих искал да споделя с вас впечатлението ми от една сцена, на която присъствах и която е част от българското всекидневие, пише авторът на текста. Излизайки пеш от един голям софийски хотел, попаднах лице в лице с пристигащ, впечатляващ кортеж. Пред входа се появиха четири луксозни лимузини, германска марка. Най-внушителната, твърде вероятно здраво блиндирана, бе непосредствено следвана от джип, снабден с много антени. Заинтригуван, ми обясниха, че те служат за смущение на вълните, за избягване на взривяване на бомба от разстояние. Всички тези
коли бяха с особени номера от рода на С за София 000 и още нещо.
От тях най-напред слязоха яки юначаги с късо подстригани коси, с ясно видими слушалки, ръце зад саката. После слязоха красиви и пъргави млади жени на високи токчета. Дължината на полите им явно не беше първата им грижа. Накрая с телефон на ухото и с отпусната походка слезе охраняваният човек. Не го познавах. Цялата тази компания влезе в хотела, като бодигардовете взеха позицията на стрелци в хола, както се казваше, по време на моята военна служба.
Държа да уточня, че не ставаше в никакъв случай въпрос за официален кортеж или охрана. За един миг при преминаването на тази гледка помислих, че се намирам в иракска афганистанска или ливанска обстановка. Къде другаде може да се страхуваш да бъдеш убит насред улицата или от бомби с дистанционно управление? Но, не, бях в България, страна членка на ЕС от две години. А кортежи като този се срещат редовно в София или другаде."