Грешката на /п/Резидента

След австралийското турне Първанов като кенгуру надскочи сянката си
Бурята, която се завихря около държавния глава, беше предизвикана от самия него. Отделен въпрос е дали зад странната му позиция по отношение на върнатите посланици и зад абсурдната му защита на силно уязвимия експремиер Станишев не се крие нещо друго. Имам предвид добиващите плът слухове за създаване на нова политическа формация вляво, която трудно може да се осъществи без Първанов.
Така или иначе, за обществото е ясно, че изборите в Турция бяха тотално опорочени, а от посолството на България във Вашингтон са изчезнали изборни документи. Ясно е също, че Сергей Станишев е допуснал груби нарушения при работата си със секретни документи, пряко свързани с националната сигурност.
Затова Първанов не би трябвало да бъде изненадан от острата реакция на управляващите и на подкрепящите ги партии. Народът го е рекъл – каквото повикало, такова се обадило. Затова следващият логичен въпрос не е дали има обективни причини за реакциите срещу президента, а дали искането на процедура за отстраняването му /импийчмънт/, не е прекалено амбициозно.
Ами не е. Ако се спрем на искането на „Атака”, то се основава на нарушение на конституцията. Според член 98, /14/ „Президентът информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.” През 6-те години на върха на държавата Първанов не е изпълнил нито веднъж това свое задължение според справката, направена от председателката на парламента Цецка Цачева. Колкото до искането на ДСБ да се разгледа отново аферата „Петрол срещу храни”, като се изискат допълнителни документи от иракското правителство, то също е свързано с нарушение на конституцията, защото тя забранява външно финансиране на политическите партии в България. Името на БСП изплува преди години в проучването на ООН, а по онова време лидер на БСП беше Първанов.
Според член 103, /1/ на конституцията „Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна или нарушение на Конституцията.” А според 103, /2/ „Обвинението се повдига по предложение на най-малко една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.”
По-нататък предложението постъпва в Конституционния съд и се разглежда в срок до един месец от внасянето.
Простата аритметика сочи, че ако бъдат единни, ГЕРБ, „Атака”, РЗС и „Синята коалиция” имат необходимото парламентарно мнозинство – при необходими 161 гласа те могат да разчитат на 162.
В конституционния съд положението е различно. Там решение могат да вземат минимум 9 съдии, като 7 от тях трябва да подкрепят искането за отстраняване. Като вземем предвид съотношението на силите в КС според квотния принцип, там искането за импийчмънт няма да мине.
Ще речете, защо тогава е цялата шумотевица?
Поне по две причини.
Първо, открай време Георги Първанов се държи не като президент, а като нечий резидент във властта. По линия на външната политика поведението му е като на резидент на Русия, по отношение на вътрешната – като на резидент на олигархията и на мутрите.
Второ, като отказа да се оттегли от поста си след разкритията за агентурното му минало, „Гоце” се превърна в котва за евроатлантическото плаване на България. Както се казваше навремето, Първанов е в състояние на полулегалност. Той не се крие, но почти никой в рамките на ЕС и САЩ не го търси.
По време на тройната коалиция Първанов на практика нямаше проблеми, защото и трите партии във властта имаха същите интереси и по отношение на Русия, и по отношение на мутрите и олигархията.
Сега има качествена промяна на обстановката и на условията за правене на политика. От тази гледна точка Първанов може би се опитва да спаси каквото може в защита на интересите, които е защитавал като /п/резидент. От своя страна управляващите и подкрепящите ги партии го перват превантивно през пръстите, за да знае докъде може да се простира. Да си има едно наум. И ми се струва, че точно така ще се заиграе премиерът Борисов.
Но каквото и да се случи през близките дни и седмици, е ясно, че тройната коалиция, в частност БСП плюс президента Първанов, са водили лоша за националната сигурност политика. Ясно е също, че без промяна на недъгавата конституция, или без нова конституция България трудно ще се впише като пълноценен член на ЕС.
Прецедентът е факт. Дано мнозинството се възползва умно от него.
Иван Ибришимов