Писмото на Давид Черни до Славчо Атанасов..

Уважаеми господин Кмете,Със съжаление научих, че вестта за моето посещение Ви е наскърбила и Вие сте ме обявили за персона нон грата в управлявания от Вас град. Искрено се надявам, че пловдивчани са достигнали до такава степен на безпроблемно съществуване и живеят така хармонично и охолно, че едниственият им проблем в живота им е черният парцал, който съм сложил в багажа си.
Всъщност, аз идвам в Пловдив, да внеса яснота в така коментирания казус. И да дам някои предложения, които ще ни помогнат да преодолеем недоразуменията. Очевидно това, което Вие нарекохте „турски кенеф" е наскърбило Вашите патриотични чувства. Не съм имал точно такава цел, но вече е късно да обяснявам какво съм искал да кажа. По-важното е как да излезем от тази ситуация.
Имам чувството, че Вас и вашите съграждани е обидило най-вече изображението на дупката на тоалетната, която при повече фантазии маже да се свърже с т.н. анално отверстие. Несъмнено това отверстие и дупката на тоалетната са свързани в една система. За съжаление късно се усетих, че в страни, където доминира символно истинската мъжественост, дупката като ентропичен елемент обижда гражданите.
Затова имам едно предложение. Отткрих в интернет един интересен паметник - това, което пловдивчани наричат „Рендето". Разсъждавайки защо с Ваше съгласие е вдигнато „Рендето", а сте против „Дупката" и „Парцала" стигнах до извода, че обяснението е във фалическата същност на пластиката, издигната на Вашата улица.
Готов съм, ако ми я предоставите, да я демонтирам,пренеса до Брюксел за моя сметка и да я издигна отново на територията на Европарламента. Така европейците ще се досетят, че истинският символ на българщината трябва да стърчи нагоре - като устремен към небето здрав пенис. Ако на някои не му е ясно, ще закача най-отгоре и Вашият трибагреник. Какъв по-добър символ на Вашата красива страна от един корав пенис, или както разбрах, че му викате „хуй". Единственото, което ще си позволя да направя от естетическа гледна точка е малко да го сплесна.
С уважение: Давид Черни