Нищо не е от вчера..

В зората на Третото българско царство проституцията била узаконен порок. За разлика от провинцията, където публичните домове били разположени извън чертите на града, в София не било така. Още след Освобождението в централната част на града се пръкват първите бардаци.

Заведения със звънките имена „Аполо", „Сан Стефано", „Орфеум", „Неапол", „2 февруари" изникнали като гъби в самия столичен център, по улиците „Екзарх Йосиф", „Дондуков", „Триадица", „Сердика", „Веслец", „Алабин". Изборът бил изключително голям и мераклиите по тънката част понякога сменяли по два-три публични дома за една вечер. За да влязат публичните домове в централната част на града, видна роля изиграл шефът на столичната санитарна служба д-р Михайлов. Той написал до общинарите следния дълбокомислен доклад: „Съдържателите на публични домове се оплакват, че търговията им върви слабо, че губят и не могат да плащат големия данък от 15. хил. лв. Съдържателите са прави. Публичните домове са много далеч от града. Там съобщенията и осветлението са лоши, поради което порядъчни хора се страхуват да ги посещават. Там ходят само гамените и коцкарите, които не правят алъш-вериш. Предлагам да се преместят в града, но без да им се окачват фирми и червени фенери".

Всъщност, на ул. „Московска" 33, където днес е Столичната община, работили най-скъпо платените проститутки в София.