Заради кризата ЕС затваря трудовия си пазар за българи

Силвия Георгиева

6 държави от ЕС са преразгледали плановете си да отворят напълно трудовите си пазари за български работници заради световната икономическа криза, разразила се през последните няколко месеца, показа проверка на "Сега". Сред тях са Германия, Австрия, Люксембург, Испания, Великобритания и Гърция. Основната причина е бързо нарастващата безработица сред местното население.

След присъединяването ни към ЕС половината държави членки отвориха напълно трудовите си пазари за наши работници. Това са Естония, Полша, Литва, Латвия, Словакия, Словения, Румъния, Кипър, Финландия, Унгария, Чехия и Швеция. Останалите 14 страни обаче допускат българи да се трудят само при определени условия. Те прилагат т.нар. "разрешителни" режими с поетапно отваряне на пазара на труда, като използват различни механизми - облекчен прием за определени професии, квоти за достъп до определени стопански сектори и др. Всяка от държавите може да прилага ограничения към чуждите работници максимум 7 години.
Германия например е решена да удължи до 2011 г. ограниченията пред работниците от Източна Европа заради безработицата там, която е близо 7.4%, или 3 млн. безработни. Страната прави изключение само за квалифицирани работници като електро- и машинни инженери, както и на абсолвенти, завършили университети в Германия. "Всеки момент ще излезе постановлението, което ще даде възможност всички българи висшисти да работят тук", съобщи наскоро Тинка Троева, съветник по трудовите и социалните въпроси към посолството ни в Берлин.
И Испания не дава индикации за сваляне на ограниченията пред българските работници след 2008 г. Тя бе първата страна - членка на ЕС, която обяви, че намалява с 35% работните места за чужденци. Тези работни места ще бъдат "запазени" за испанците, останали без работа, чийто брой непрекъснато се увеличава. Страната е с най-висока безработица в ЕС - 11.3% според последното проучване на Евростат. "Емигрантите тук са над 4 млн. души, или 10% от населението в страната", коментира трудовото ни аташе в Испания Раймонд Сапарев. По думите му едва в края на ноември ще има яснота дали ще има промяна в режима на допускане на българи в Испания. По официални данни българите, работещи в Испания, са 153 хил., като най-много са заетите в строителството и услугите.
Гърция също рязко втвърди тона и заяви, че нейният пазар на труда ще остане затворен за българи. "Индикациите за премахване на ограниченията изобщо не са толкова положителни, колкото бяха през лятото", коментира трудовото ни аташе в Гърция Катерина Димитрова. По думите й в Гърция има 300 хил. временни работници, които скоро ще останат безработни. Това може да доведе до увеличаване на общата безработица и затова гръцкото правителство е резервирано към отваряне на трудовия си пазар за българите.
Люксембург планира да продължи сегашните временни ограничения за работа на българи и румънци още 3 г. Страната обаче ще продължи да прилага разрешителен режим с облекчен достъп до работа в селското стопанство, лозарството и туризма. Австрия също не възнамерява да вдига бариерите за достъп до своя пазар на труда след 2009 г.
Великобритания едва ли ще преразгледа "драконовските" ограничения към работниците ни преди 2011 г. Лондон допуска по около 200 хил. имигранти годишно, а безработицата в последното тримесечие рязко скочи до 5.7% - най-високото ниво от 2000 г. насам. "Трябва обаче да има сериозен натиск върху английския пазар, за да може британското правителство да поиска от ЕК да прилага строгите мерки и още 2 г. до 2013 г.", коментира Даряна Коцева, завеждаща службата по социални въпроси към посолството ни в Лондон.
В края на годината се очаква да има яснота и кои от останалите държави, ограничаващи свободния достъп на българи до своя пазар на труда, ще облекчат или, напротив - ще затегнат сегашните бариери. Чакат се решенията на Холандия, Португалия, Франция, Ирландия, Дания, Беглия, Италия и Малта. От социалното министерство обясниха, че не разполагат с официална информация за това коя държава какви мерки се кани да приложи към нашите работници. "По принцип има опция държава с отворен пазар на труда да поиска от ЕК да го затвори, но само ако има изключително сериозни проблеми и ако премине през много сложна процедура. Такъв прецедент обаче няма и не вярвам да има", коментира Димитър Калчев, експерт в социалното министерство.
В края на втория 3-годишен период, т.е. през 2011 г., страните членки могат да продължат още максимум 2 г. да ограничават достъпа до трудовите си пазари, но само ако са подложени на сериозни сътресения. Решението за това ще се вземе от ЕК. Едва след 2013 г. вратите пред сънародниците ни за работа в държавите от ЕС трябва да се отворят широко.
И извън Европа тенденцията е същата. Австралия може да намали броя на имигрантите, които набира по правителствена програма за привличане на квалифицирани чужденци, ако глобалната финансова криза повиши безработицата в страната, съобщи Би Би Си. Министърът на имиграцията Крис Евънс заяви, че решението дали да се свие имиграционната квота ще бъде взето, след като идния месец бъдат обявени данните за финансовите резултати за първото полугодие.
Финансовата криза може да създаде нови 20 милиона безработни в света до края на 2009 г., предупреди генералният директор на Международната организация на труда (МОТ) Хуан Сомавия. Според данни на организацията броят на безработните в света може да се увеличи от 190 милиона през 2007 г. до 210 милиона в края на 2009 г. "Нуждаем се от бързо и координирано действие на правителствата, за да предотвратим социална криза, която може са да се окаже тежка, дълга и глобална", посочи генералният директор на МОТ.