Eсента на 2012 година. Страшният съд на стадион "Васил Левски". По сценарий на Пиночет.

Беше есента на 2012 година. Смога от изпушената трева излизаше от бункера под полицията. Четиримата седяха и се смееха на новините. Показваха, как изчезнали 10 тона трева от Петричката полиция.

ААААААААА........ нещо светна доста силно, не се вижда нищо
Буммммммммм.......
Оглушаващ звук разтресе мазето ползвано за скривалище, нищо не се чува.
Тридесет секунди след това се чу POLICE, DON'T MOVE! Всичко се тресеше под кубинките на полицаите. Но четиримата седящи, по точно вече лежащи не бяха втрещени от зашеметяващата граната, а от надписите върху униформите EU POLICE. А ехтящите на чуждоземен език заповеди смразяваха кръвта.
Мечката, седеше и не вярваше, имаше дело за трафик на хора в Германия, но мислише че е прекратено след като купи на прокуратурата в града му, по едно ново голфче.

Горилата, почваше да трепери, заради него ли бяха тук, не е възможно той не беше излизал никъде, имаше няколко фирми, но всичките крадяха от Сапард в България.

Тръбата, се подсмихваше, знаеше че няма кой да го пипне за трите убийства, извършени предната година в столицата, къде с бой, къде с пари си беше купил сигурността от свидетелите и дознателите разследващи случая.

Само единствено Боса, мислеше тревожно, дали бе истина най-лошия му сън?

Белезниците стягаха здравите ръце, но чудно нито един полицай не им бръкна в джобовете за да изкара пачките и да ги прибере във вътрешния си джоб, преди описа. Това още толкова сащиса великолепната четворка. Влязоха висши офицери, заедно с едно костюмирано тиинейджърче. Старшия, както изглеждаше проговори, пак на неговия си чуждоземен език. А очиларкото, които изглеждаше като изрезка от Ну, Погоди, започна да превежда.
- Господа, Вие сте арестувани по законите на Европейския съюз. След извършения преди час преврат в Република България, и завземането на власта от представители на ЕС, Полицията на държавата е разформирана, и мобилизирани части на държави членки на ЕС поемат контрола и превенцията над престъпноста, в тази тъмна част на ЕС.
Потейки се вече обилно, не знаейки дали е скрита камера, от някой авер, или тези тук говорят истината, четиримата главорези, бавно изпадаха в паника.
Главния пак заговори.
А очилатия запревежда:
- След поемането на котрола над държавата, Полицията на ЕС, задържа Всички, които имат криминални досиета. Всчики дела и разследвания от последните 15 години ще бъдат възобновени, и следствията ще се извършват от Европейски дознатели и следоветели.

Мечката пусна сълза, дали щяха да го депортират, след толкова подкупи които бе раздал, идваха някакви си филмови герои, и край. Единствения, който не се потеше беше Боса. "Та това е сън, след малко ще се събудя" Това бяха единствените му мисли, не може, господ да е слязъл на земята и да е влязъл точно е Европарламента. Другите двама просто не мислеха, та те не можеха, правеха това което им кажеха, с изключение на побоищата, тях ги правеха без да им кажат.

Очиларкото пак се обади:
- Всички на вън, всяко едно действие без команда, ще се смята за неподчинение и ще се използва оръжие.
Никой не се смееше, даже не се и усмихваше, значи не бе лоша първоаприлска шега.
Отвън имаше паркирани 3 джипа, но не бяха познатите Ниви. Лошо. Мислите на четиримата бяха спряли да текат, още на последната стълба на бункера. Джиповете потеглиха, беше тъмно, нямаше ток никъде, само прожектори светеха от джипове, непознати за нашите пътища. Пак полицай на пътя, но отново чуждоземен. Направи знак да се спре на кръстовището.
Чу се тътен, прозорците не бяха толкова затъмнени и от сумрака се зададе ужасна гледка. Колона от около 100 джипа караше по околовръстното в посока стадиона. След последния, полицая даде знак за тръгване. Последни в колоната.
На входа на градския стадион имаше паркирани няколко Автобуса с надпис, като на джиповете EU Police. И десетки полицаи щъкаха като чакали около мърша. От джиповете изскачаха различни хора, кои по бельо, кои по пижама, имаше костюмирани, но най-странното бе че сваляха и униформени с различни на цвят униформи.
Това бе последното, което бяха очаквали.
Всички минаваха през гишетата за билети, но не получаваха билет. След като си кажеха трите имена и ЕГН, те всички получаваха обвинение. Стадиона бе пълен, но нямаше фенове на Левски или ЦСКА. Бе пълен с разноцветна тълпа, която бе готова да реве. Идваше страшния съд. Сън, над които се бяха смеели десетки години. Какво се бе случило? Шум и викове. Някой се опитва да пробие кордона и бяга. Викове на чуждоземски, прожектори......
Изстрел, един единствен, бягащото тяло пада на земята, край един се отърва, дали това беше по-лесния начин? Никой не знаеше, тук бяха прокурорите, съдиите, полицаите и дознателите. Бандитите бяха по малко, повечето бяха дали отпор на EU полицаите, и бяха застреляни на място.........